Зимна пролет в Мароко

В Мароко корабът ни акостира в Танжер, но ние имаме екскурзия до едно малко градче, което се намира на брега на Атлантическия океан и го наричат Перлата на Атлантика. Очаквам времето да бъде топло като в края на пролетта и началото на лятото у нас. Все пак е месец април и сме в Африка. Вземам си за всеки случай коженото манто с идеята да стои в автобуса.  Времето, обаче си прави шеги. Няма и помен от синьо небе и слънце. Завалява силен дъжд и мантото (което беше за всеки случай) се превръща в основната ми дреха, а шапката ми, която трябваше да ме пази от слънце, ползувам като чадър. Дъжд не дъжд, тръгваме из града.

    Селището е обградено от висока крепостна стена.

Къщите са бели, на един или два етажа. Уличките са много тесни и криволичещи.

Има някакъв особен уют в това място. То се използува за почивка от хора, търсещи усамотение, спокойствие и тишина. Обикновено те наемат къща под наем. Има само два хотела. Няма шумни атракции, дискотеки и др.п. Ние отиваме в единия хотел да пием кафе или чай. Има басейн и сядаме до него. Аз решавам да пия чай. Искам да подчертая, че чаят, който пих беше най-хубавия чай, който съм пила някога. А съм пила много видове чай, почитател съм на чая. На дъното на чашата имаше някакви зрънца, сигурно е някаква подправка. Толкова ми хареса чаят, че си взех и втора чаша.

Върнахме се в Танжер с автобуса.

                                                    Дъждът продължаваше да вали.

Въпреки дъжда на пристанището пред кораба бяха направили базар. Погледът ми бе привлечен от една жълта чанта. Разгледах я - от естествена кожа, с декорации в марокански стил. Кожата е изключително мека, най-меката кожена чанта, която съм виждала. Цената - 40 евро. Знам, че трябва да се мине през процедурата "пазарлък". Освен това вече знам и формулата на реалната цена: половината плюс малко отгоре и то така, че да е кратно на 5. Пазарлъкът върви бързо, и аз и продавачът не искаме да стоим под дъжда и най-вече на вятъра, но искаме сделката да стане. На 25 евра си стискаме ръцете, давам парите, вземам чантата и бягам към кораба. Вече в кабината разглеждам по-внимателно скоростната си покупка.

    Чантата има външен джоб с декорации и дълга дръжка. Много съм доволна от придобивката си.

Много по-късно научих колко трудоемка и неприятна е технологията за обработка на тези кожи. Всичко се прави ръчно и изисква много време. Резултатът обаче е чудесен - получава се кожа мека като памук.

    Така завърши посещението ми в Мароко. Може би някой друг път ще го видя откъм "лятната" му страна.