Преди много години бях чела един пътепис, в който се разказваше за Нова Каледония, островите Фиджи и други екзотични места. Беше ми много интересно и си мечтаех и аз да ги видя, но тогава бях абсолютно убедена, че това никога няма де стане. Но някой беше казал "Никога не казвай никога" и се оказа, че е бил прав. След известно време /около 40 години по-късно!!!/ аз все пак посетих тези места.
Бяхме със съпруга ми и пътувахме с кораб между островите на Нова Каледония, Вануату и Фиджи. Всяка вечер на кораба излиза вестник с програмата за следващия ден. Обикновено дават информация за мястото, което ще посетим, валута, традиции, забележителности...такива неща.
Тази вечер от корабния вестник разбрахме, че ни предстои да посетим едно островче с благочестивото име Санто Спирито, което /за незнаещите латински/ означава Светият Дух. Веднага застанах на щрек - подобни имена винаги ми навяват срещи с отвъдното, а аз за там въобще, ама въобще не бързам. Четейки вестника разбрах, че мисля в правилната посока. Това, което пишеше за острова, звучеше горе-долу така: "Когато първите европейски завоеватели стъпили на острова, тук все още било разпространено консумирането на човешко месо. Не били редки случаите, когато европеец бил канен на вечеря от местния вожд, но се оказвало, че в същност е поканен ЗА ВЕЧЕРЯТА на вожда." Казваха още, че човекоядството е било официално забранено със закон през 1920 г. Веднага пресмятам - значи няма и 100 години откакто са го забранили. Освен това, като знам на практика как се забраняват традиции, със сигурност са продължили да си похапват човешко поне още 50 години, а нищо чудно и сега да го правят тайно. От всичките ми размишления стигнах до извода, че между хората, които щяхме да срещнем на другия ден, сигурно ще има такива, които са яли човешко месо.
Осведомяваха ни, че на острова се предлага напитката "кава". Звучи почти като кафе, нали? Пълна заблуда - напитката има психотропно въздействие и ни съветваха да внимаваме с количествата. Ами да, преди да те хвърлят в казана сигурно е добре да те упоят, технически по-удобно е.
Друга информация, която получихме: жителите на тези острови били едни от най-любезните хора в този регион. Независимо дали те познават или не, те те поздравяват с "була!", нещо като "Здравей!". Ами да, за да те прикоткат трябва да са любезни.
И накрая - бюлетина за акулите: службата за наблюдение на акулите съобщава, че на плажа, на който ние ще акостираме акули няма да има. Но не ходете на други плажове, защото за тях няма гаранция!
Така информирани на другия ден, яхнали една спасителна лодка, цъфнахме на въпросния плаж. Ако питате защо спасителна лодка,веднага отговарям - защото островчето е много малко и на него няма пристанище, на което да спре голям кораб. Има само малък кей за лодки. Затова корабът е на котва навътре в океана, а нас ни извозват със спасителните лодки.
Какво заварваме там? Малък пазар, на който се продават местни бижута, украшения и други подобни, естествено ръчна изработка и от естествени материали. Освен това плетат плитки и правят масажи. Има и богат избор от парео, ръчно багрени. Веднага реших, че трябва да си купя парео с надпис "Була Фиджи". Отне ми известно време, но открих такова. Попазарихме се малко с търговеца - било по-скъпо заради надписа. Чудех се този търговец дали е "човекоядец", беше доста възрастен.
Къщичките им наистина са такива - от клони и покрити с листа.
Вглеждах се в лицата на хората и все ми се струваше, че имат твърде голяма долна челюст. Наистина са любезни и поздравяват.Накрая така свикнахме с поздрава була, че почнахме ние първи да ги поздравяваме.
И кава продават, но аз се въздържах от проба.
Затова пък поплувах в Тихия океан.Да, казаха, че няма да има акули на този плаж, но каква е гаранцията, че от съседния няма да кривне някоя заблудена акулка? Практически гаранция няма. Но, както е ясно, щом пиша тези редове значи нищо лошо не се е случило. Просто по някое време се качихме на спасителната лодка и се прибрахме на кораба.
Сега имам едно парео от строва на (може би някогашните) човекоядци и съм сигурна, че много малко хора имат такова. То ми напомня за едно много далечно, екзотично (и то по зловещ начин) място. Но най-вече ми напомня за сбъднатата ми мечта. Така че не спирай да мечтаеш и внимавай какво си пожелаваше - мечтите се сбъдват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар