Намираме се на круизния кораб, на пристанище Порт Саид - Египет. Часът е 19.00. Предстои ни да отплаваме за Атина. Завършва екзотичната част от нашия 40-дневен круиз и започва европейската, с малък отскок до Мароко.
Отплаваме от Порт Саид и след около 36 часа пристигаме на пристанище Пирея, недалеч от Атина. Часът е 7 сутринта. Имаме престой до 16.00 ч. След това отплаваме за Сицилия. Пасажерите масово се отправят към града Атина. По-голямата част от тях са от държави, за които Гърция е далечна дестинация - САЩ, Австралия, Канада...Те може би няма да дойдат втори път тук и сега е моментът да разгледат Атина - част от Гърция, за която се счита, че е люлката на демокрацията. Поради това масата туристи се отправят към Атина.
Ние, обаче, имаме съвсем други планове. За нас българите Гърция е възможно най-близката дестинация. Многократно сме я посещавали, в това число и Атина. Още помня колко силен вятър духаше на Акропола, но това е друга история. Сегашната ни спирка в Гърция няма туристическа цел. Предварително сме планирали една среща. Пътували сме около 25 дни от началото на нашето пътешествие и имаме още 15 пътешественически дни. Затъжили сме се за близките си, а и /надяваме се/ те за нас. Сега е удобния момент да се видим. Дъщеря ми, зет ми и внуците ще са пристигнали в Атина от България и ще се срещнем в Пирея за няколкото часа, с които разполагаме. Ще обядваме някъде, ще си поговорим, ще им предадем подаръците, които сме им купили. Няма смисъл да разхождаме покупките чак до Ротердам и да плащаме за свръхбагаж на връщане със самолета. После те ще ни изпратят до кораба, ще ни помахат на изпроводяк. Ние ще отплаваме, а те ще разгледат Атина и ще се приберат. Така че докато другите туристи бързат към Атина, ние се насочваме към мястото на срещата ни, което предварително сме опредилили - гарата, където нашите ще пристигнат от Атина.
Слизаме на пристанището в Пирея. Времето е слънчево, но няма и помен от топлината, на която се радвахме само преди два дни. Вече съм с кожено манто и дебела шапка. Чувам гръцка реч и тя ми звучи почти "родно". Особено след поредицата непознатоезични държави Сингапур-Малайзия-Тайланд-Шри Ланка-Индия-Оман-Йордания-Египет.
Давам си сметка и за това, че цялостния дух, който цари тук, е по-различен, някак по-европейски. Трудно е да се опише това, то е въпрос на усещане.
Хващаме такси и сме на уреченото място. Появяват се и нашите хора.
Аз с двете ми внученца.
Намираме един ресторант - възможно най-близкия, за да обядваме и да си поговорим. Заведението е от типа "гръцка таверна", от онези, в които се чувствуваш така, сякаш си на гости на домакините.
Гръцката кухня ни е сравнително позната - дзадзики, суфлаки...Без узо няма да минем, нито без рицина.
Хапваме, говорим си, разказваме за нашите приключения и се отпускам, сякаш съм си в къщи. А не съм ли? Защото и ние и гърците сме в Европа и тя е нашия свят. Тук се легитимирам с личната си карта, а извън нея - с международен паспорт, тук не ми искат виза... Изобщо тук знам кое как се прави, нещата са ми познати, няма как да "сгафя". Давам си сметка, че понятието "у дома" вече не е само моя дом, моя град, моята страна, придобило е по-широк смисъл.
Така неусетно идва време да се отправяме към кораба. Изпращат ни до пристанището. Сега е моментът децата да видят голям круизен кораб. Такива кораби и по нашите пристанища не се виждат често.
Мама с децата.
Освен това предаваме една голяма пътническа чанта с подаръци от екзотичните страни, които посетихме. Самата чанта купихме от кораба. В нея има за всекиго по нещо. Като я отворят, всеки сам ще познае кое е за него.
И в добавка давам на дъщеря ми една голяма найлонова чанта, пълна с...можете ли да познаете с какво? Едва ли ще ви мине през ума, че чантата е пълна с памук. Съвсем истински, натурален индийски памук. Да, точно така, купих го от Индия. Случаят е следния. Когато бяхме в Мумбай установих, че вече нямам памучни томпони за почистване на грим. Трябваше да си купя от града, т.к. на кораба такава стока няма. Докато обикаляхме един от пазарите, видях да продават разни неща от типа "домашни потреби". Имаше и памук. Поисках да ми дадат най-малката опаковка. Тя се оказа кубче с размери около 20х20х20см. Искаше ми се нещо по-малко, но като няма - няма. Движим се в група и изобщо нямам възможност да търся памук. Взех пакета, догоних групата и продължихме по маршрута. Когато се прибрахме на кораба, отворих пакета и съдържанието му се превърна в огромна "къделя" от бял, пухкав памук. Сетих се за една илюстрация на детска приказка, където бабата предеше памук с една огромна хурка. Само хурката ми липсваше да седна да попреда в каютата, памук много, има и за лицето, и за предене. Прочетох текста на опаковката и разбрах, че памукът е пресован под налягане. Ако го бях прочела по-рано, щях да внимавам повече при отварянето. Сега не ми оставаше нищо друго освен да го натъпча в някоя найлонова торба, така че да заема по-малко място. Всичко това се беше случило преди 15 дни. За това време обемът на памука беше намалял незабележимо. До края на пътешествието оставаха още 15 дни, т.е. в Ротердам, където е последната ни спирка, аз щях да притежавам почти същото бяло пухкаво облаче, каквото притежавах и сега. И ако исках да го запазя, трябваше да го транспортирам със самолета от Ротердам до София. А това означава да му намеря място или в куфара, или в ръчния багаж, а те от своя страна и без това вече са претъпкани до краен предел. Другият вариант беше просто да го изхвърля, но ми беше жал. Представих си разочарованието в очите на нашата екскурзоводка-индийка, която толкова се радваше, когато виждаше, че купуваме индийски стоки. А и памукът си беше много хубав - истински естествен памук. Затова реших да го дам на дъщеря ми - те имаха малко багаж и може би щеше да му намери място; ако не - щеше да го изхвърли, няма как. Тя обаче успя да го пренесе и аз бях много доволна. Трябваше да мине цяла година за да свърши този памук и всеки път, когато се докосвах до него имах чувството, че пътешествието още продължава.
Дойде време да си кажем довиждане. Стана ми малко тъжно, че се разделяме, но оставаше утешението , че ще се видим след две седмици. Те поеха към Атина, за да хванат на другия ден самолета за София, а ние се качихме на кораба, за да продължим пътешествието. Очакваше ни Сицилия. Но за това следващия път.
