Аликанте и Алмерия - испанската част от круиза от Сингапур до Ротердам

    Денят е 01 април и корабът ни акостира на пристанището в Аликанте - Южна Испания. Очакванията ми за топло време се сбъдват само до някъде - слънчево е, но е по-хладно, отколкото изглежда когато гледаш през прозореца отвътре. Обличам си коженото манто за всеки случай, винаги мога да го сваля и да го оставя в автобуса, ако ми стане топло.

    Казвам автобус защото ни предстои пътуване до една ботаническа градина. Тя е специална. Представлява огромна колекция от палми и кактуси, както и различни видове риби. За целта са направени множество малки езерца, в които рибите живеят в естествена среда, между камъни, водорасли и всичко останало. Могат да се видят съвсем отблизо, както и да се снимат.

Кактусите и палмите са от целия свят. Да, да не забравя да кажа, че градината е частна собственост. Тя принадлежи на испанско семейство, явно любители на пътешествията. Те са събрали тази колекция, оформили са я като парк и я поддържат. Разбира се, в градината се влиза срещу такса.

Тук една костенурка се мъдри върху камък...

...а тук пък плува...

...и пак върху камъка в наблюдение на подводния свят...

...който е доста разнообразен...

...и цветен.

Разнообразието от кактуси е огромно.

Някъде между кактусите виждам статуя - бюст на дама от преди няколко века. Навеждам се и чета, оказва се, че това е...познайте кой! Вгледайте се по-внимателно в лицето! Може и да познаете, ако сте професионален историк, но ако не сте, вероятно ще се изненадате. Особено ако сте гледали филма "Кралица Сиси" с Роми Шнайдер в ролята на Сиси. Защото това беше тя, самата кралица Сиси. Но не Роми Шнайдер. Бюстът е поставен, за да увековечи посещението, което кралица Сиси направила на този резерват.

Гледам бюста и се опитвам да направя сравнение с моята представа за Сиси, която съм добила от филма. Защото друга представа аз нямам. Не намирам нищо общо. А за това, коя от двете е по-красива няма да кажа нищо. Всеки си има свой критерий и своя оценка.

Мислите ми, обаче, се насочват в друга посока - за ролята на киното в нашите представи. И се сещам, че наскоро бяха направили филм за Одисей, в който един от персонажите е Орфей. За тези, които не знаят ще поясня - Орфей е тракийски принц, живял по нашите земи, когато те са били обитавани от траките. А траките са били бели хора, искам да кажа от бялата раса. Само че във филма Орфей беше чернокож. Питам сега: хората, които не знаят нищо за Орфей, но са гледали филма, какво си мислят за него, бял ли е, или е черен. Питам аз и отговор не искам, защото знам какъв е: черен е, значи е от Африка, може от Танзания, може от Судан, а защо не от Мадагаскар?! Исках само да намекна, че развихрянето на творческата фантазия не трябва да граничи с безотговорност. Но това е друга тема.

    Следващия ден беше посветен на едно друго място в Испания - Алмерия. Това е област, в която естествената растителност се поддържа и се използува при озеленяването на паркове и градини. Като казвам "естествена растителност" разбирай треви и в най-добрия случай малки храсти. Обаче като видове били изключително много и рядко срещани.

    Градчето Алмерия е едно типично симпатично южноиспанско селище.    

Има си и своята крепостна стена, както повечето градове в тази част на Испания.

Тесни чисти улички, бели сгради и неголеми уютни магазинчета, предлагащи всичко.

Научаваме, че в тази област е абсолютно забранено да се строят всякакви сгради извън рамките на града. Имало е само един случай, когато някакъв хитрец построил вила край морето, но тя веднага била разрушена по решение на съответните държавни институции. Дали пък този човек не е бил нашенец - първо построява, после му го узаконяват, защото така или иначе вече е построено, да не го рушим. От тогава други опити не е имало.

Отправяме се към кораба, за да се насочим към следващата ни дестинация - Мароко. Но за него - следващия път.