Нощна разходка из Мумбай

    Към 18.30 ч се качваме на автобус за разходка из Мумбай. Този град е разположен върху хълмиста местност и няколко островчета, свързани със сушата чрез мостове. Поемаме по крабрежната улица. От лявата ни страна е плажът. Началото и краят му не се виждат, явно опасва целия полуостров. Плажната ивица е невероятно широка, а пясъкът е бял и ситен. Изобщо прекрасен плаж. Слънцето почти се е скрило и морето изглежда тъмнозлатистосиньо /ако изобщо може да съществува такъв цвят!/. Това, което най-много ме впечатли, обаче, беше огромната посещаемост на плажната ивица. По нашите плажове ще видите толкова хора в разгара на сезона през деня. Тук плажът е пренаселен, но не от плажуващи; хората са облечени така, както се обличат в ежедневието, не са по бански и не се къпят в морето. Просто се разхождат, някои седят на пясъка, деца играят; нещо като пикник  през нощта. В същност няма нищо странно в това да прекараш вечерта по този начин, но ние не го правим така масово, както тук и това ме изненада.

    Продължаваме към ситито. Улиците са много широки. Има бутици на всякакви известни марки, за които можете да се сетите. Хората са много. Жените са облечени почти всички в националните индийски облекла - сарита и някакви други, чиито имена не са ми известни, но винаги с много плат около тялото. От моя моделски опит ми остана усещането, че това облекло изисква доста време за обличане, та се чудя индийките колко време отделят преди да излязат от къщи.

    Продължаваме нагоре, към квартала на богатите. Както повечето квартали на богатите /които аз съм виждала/ и тук не говорим просто за домове, а за имения. Оградите са достатъчно ниски, за да се види къщата, но достатъчно високи, за да не се вижда почти нищо от градината.  Може би имат и басейни. Усеща се лукс. Е, всички сме чували за индийските махараджи....Сигурно имат наследници. Кварталите на богатите по някакъв начин си приличат - сградата е на не повече от 3 етажа, винаги има зеленина, градина, басейн -  емблемите на лукса.

    По-интересен ми се видя следващият квартал - кварталът на заможните. Вероятно това са добре платени висококвалифицирани специалисти. Тук няма имения. Тук има жилищни сгради от типа "кооперация". Много са различни. Някои са по на 5-6 етажа, но има и високи над 10 етажа. Винаги имат малка градинка отпред и ниска ограда. Много са близо една до друга. Симпатични са, по свой начин уютни. Казаха ни, че тук цените на жилищата са много високи. Вече е съвсем тъмно и в апартаментите   е включено осветлението. Няма пердета. Не разбрах дали обичайно не ползуват такива, или все още не ги бяха спуснали, по-вероятно да е първото. Това ми позволява да видя нещо от вътрешния интериор на жилищата. Виждам изненадваща дървена ламперия, която има вид на дърворезба, огромни телевизори с плосък екран, поставени високо на стената. Виждат се и други мебели. Общото ми заключение е, че хората тук са наистина заможни.

    Сигурно очаквате да премина към следващия квартал - този на бедните. Обаче не, не ни показаха такъв квартал. Дано да нямат такъв.  Пък и бедността не е красива за гледане, така че по-добре да приключим с вечерната разходка. Прибираме се на кораба, а утре ни очаква нова среща с Мумбай - Мумбай и пазарите. Така че до утре!

Индия - първа среща

    Пристигаме в Мумбай - Индия. Това е известният град Бомбай, който сега се нарича Мумбай. В същност Мумбай е истинското име на този град, само че англичаните са го преименували в Бомбай по време на своето владичество, а индийците сега, като независима страна, си възстановяват родното име. Между впрочем, те много се гордеят с факта, че са независима държава, която държи на своите родни имена, стоки, култура и т.н.

     В Мумбай имаме два дни престой. В първия ден имаме разходка "Мумбай през нощта". А през деня решаваме да се разходим пеша. Излизаме извън района на пристанището и попадаме на една улица, на която чакат безброй таксита. Таксиджиите се оказват ужасно агресивни. Отказ с думата "не" за тях не означава нищо. Наобикалят те по няколко човека и като решиш да се махнеш, тръгват след теб. Като ускориш ход продължават да те гонят. По едно време си мислех, че най- лесният начин да се отървем от тях е да наемем някое такси и да се махнем, един вид, да избягаме. И къде ще отидем? Някъде, където ще ни погнат други подобни за нещо друго. Пък и ние не знаем къде искаме да отидем, просто искаме да се помотаем из града без посока. Вървим с бързо темпо по улицата и тълпата таксиджии постепенно оредява. След като сме вървяли около километър пеша, най-после можем да ходим спокойно и да разглеждаме.

    В същност Мумбай се оказа един много хубав от архитектурна гледна точка град, с красиви сгради в колониален стил и с източен привкус. Улиците са много широки и навсякъде има много хора. Създава се усещането , че градът не може да побере всички, които са тук.

    След като се поразходихме, установихме, че доста сме се отдалечили от пристанището, а сме и уморени. Този път решихме да вземем такси. Нямаше тълпа от таксиджии. От няколкото таксита, които чакаха наоколо си избираме едно и се почва пазарлък за цената. Човекът иска 10 долара, а на нас ни се вижда скъпо. Накрая се споразумяваме за 2 долара и тръгваме. Не си представяйте таксито от вида кола с климатик. Това е някаква стара кола /все пак е кола, не рикша/, която се проветрява през прозорците /всички имаме такива спомени от по-далечни години/ и си доволен че се возиш, а не ходиш пеша. Докарва ни до пристанището /на онова място с тълпата агресивни таксиджии/ и аз давам двата долара, за които се споразумяхме, а той /шофьорът/, след като ги взема ми казва:"Дай още един!" Изненада! Все пак един долар, съотнесен към два си е ни повече, ни по-малко 50% от уговорената цена. Поглеждам навън и виждам колегита му, от които не знам какво мога да очаквам ако не му дам долара. Може да си имат някаква специална завера, от която аз да получа някой тупаник. Казано направо, май е по-добре да му дам долара. Така и правя и се махаме. По-късно, в една друга държава и по друг повод щях да разбера, че това си е специален "източен" подход към клиентите. Но за това- като му дойде времето. А сега се отправяме към кораба, за да се подготвим за следващата ни среща с Мумбай, защото вечерта ни очаква разходка с автобус, озаглавена "Мумбай през нощта". И така, до довечера....