Брошка от естествени камъни

    Създадохме тази брошка с идеята да наподобява цвете с листа от розов кварц и тичинка от ахат. Едно нестандартно бижу.

                         

                                    Брошка - дизайн Антонина Сурова за БУТИЦИ АННА.

Шнола-брошка

    От заглавието на този пост вече сте разбрали какво е това, което виждате по-долу - шнола, която може да се ползува и като брошка.

                               

    Тази шнола би зарадвала романтични дами с вкус към пищност и разкош. Декорирана е с бродиран шифон-креш и безцветни кристалчета. Ръчноплетена копринена дантела с вградени пайети с форма на цветчета придава уникалност на този симпатичен аксесоар за коса.

    Закопчаването е от типа "клипс", което позволява да се носи и като брошка. 

                              

                              

          Това малко бижу е по дизайн и изработка на Антонина Сурова за "БУТИЦИ АННА" и е единствен екземпляр.

Гривна от стъклени мъниста и кожа

        Едно бижу, вдъхновено от синьото море, синьто небе, белите облачета и белите пясъци. Гривна от стъклени мъниста с различни форми в бяло и различни нюанси на синьото. Ръчна изработка, единствен екземпляр.

                                        

                                        

Тази гривна ще запази вашето лятно настроение и през зимата. Питате се как? Ще ви напомня, че лятото все пак идва!

                                              Дизайн Антонина Сурова за БУТИЦИ АННА

Обувките по време на круиз

    Здравейте пътешественици!

    Преди известно време пуснах пост за облеклото по време на круиз. Пишейки този пост някак естествено възникна идеята да се спра и на обувките. Като се замислих върху темата, стигнах до извода, че подборът на обувки за круиз е дори по–трудна задача, от подборът на облекла.

 Причините:

1. Обувките са относително трудно преносими – заемат много място в багажа, тежат. Поради тази причина се стремим да минимизираме количеството им.

2. Ако обувките се повредят няма как да бъдат поправени; на кораба няма обущар, а да търсим такъв на брега си е чиста загуба на време, а и почти мисия невъзможна. С други думи лишаваме се от този чифт обувки.

3. Закупуването на обувки по време на круиз е сложна задача. На кораба обувки обикновено не се продават, най-много можете да си купите плажни чехли. В магазините по пристанищата нещата стоят по подобен начин. Остава варианта да отидете в населеното място, на чието пристанище е спрял корабът и там да търсите магазин за обувки. Това на практика означава, че ще пропилеете деня си в търсене на нещо, което може и да не намерите.

4. Трябват ви обувки с различно предназначение. Круизът е пътешествие, което има не само туристическа страна; животът на кораба включва различни занимания, които предполагат подходящ тоалет и съответно обувки. Това налага да си носим няколко чифта обувки, които не са взаимно заменими.

    Изводът: трябва да комплектоваме набор от минимално количество обувки, в който имаме чифт за всяка ситуация и обувките да са достатъчно качествени, за да не ни предадат по време на круиза. А че трябва да бъдат удобни това се подразбира.

   Обувките (както и облеклата, които разгледах в предишен пост) могат да бъдат разделени в следните групи в зависимост от предназначението си:

- обувки за екскурзии по брега,

- обувки за вечерни забавления на кораба,

- обувки за дните в открито море.

ОБУВКИ ЗА ЕКСКУРЗИИ ПО БРЕГА

    Екскурзиите по брега са най-важната част от пътешествието. Най-добре е предварително да сте проучили теренът, по който ще се движите, за да подберете най-удобните обувки. Моят опит обаче ми е показал, че колкото и добре да сме се информирали, конкретната среда винаги поднася изненади. Например, ако ви предстои автобусна екскурзия в някой голям град, включваща посещения на музеи и черкви, може да си помислите, че и на високи токчета ще се чувствувате добре. Вие си представяте, че автобусът Ви взема от кораба, спира пред входа на черквата, слизате от него и влизате в храма, разглеждате го и излизате, качвате се на автобуса и така обект след обект. Само че сега си представете, че за да влезете в храма трябва да изкачите двадесет или повече стъпала, а на връщане и да слезете по тях. А Вие сте тръгнали обута в иначе много елегантните си 5 или повече сантиметрови токчета! Със сигурност ще си спомните с носталгия за някои от онези кецове, гуменки или балеринки, които кротко си стоят у дома Ви, докато Вие внимавате да не стъпите накриво, в усилията си да не изоставате от групата. Изводът: откажете се от високите токчета! Най добре е да сте на равна подметка, или на нисък и масивен ток. А защо масивен? Защото ако токчето е тънко може да попадне в някой процеп между две плочки и ще го загубите, а така ще се лишите от този чифт обувки до края на круиза.

И още някои други съвети, почерпана от личния ми опит. 

1. Предпочитайте обувки с покрити пръсти и пети. Това ще ви спести неприятните усещания, 

ако се наложи да ходите в затревен терен, по прашни улици, кални места, или внезапен 

проливен тропически дъжд - все неща, които могат да ви се случат на екзотичните места (които обикновено се посещават по време на круиз).

2. Избягвайте чехлите. Те не са удобни за бърз ход. Лесно се изхлузват и натоварват краката. Обувката трябва да стои стабилно на крака и да не фиксира вниманието ви върху нея.

3. Избягвайте издължените и заострени върхове на обувките. Те също не са удобни за бърз ход. Лесно се пречупват и после стават неугледни. По-добре ги запазете за по-спокойни разходки.

Ето някои мои "добри попадения":

 ОБУВКИ ЗА ВЕЧЕРНИ ЗАБАВЛЕНИЯ НА КОРАБА

    Вечерите на кораба можете да прекарате седейки в ресторанта, в някое барче, или на палубата; но може и да потанцувате в дискотеката или в нощния бар. Дрескодът за вечеря обикновено е "смарт кежуъл" или "елегант" /на някои кораби го дават като "информал" или "формал"/. Това предполага елегантни обувки.

    Тук можете да си позволите обувки на висок ток. Все пак препоръчвам токът да 

не е много висок; понякога морето е бурно и корабът се клати, би било неприятно, ако залитнете и паднете. Височина от 3-4 см е добра; по-висок ток обувайте, ако морето е напълно спокойно.

    Мои практични съвети относно обувките за вечерни забавления на кораба:

    1. Можете да подберете обувки на средно висок ток, които да ползувате и по време на екскурзии по брега, ако сте сигурни, че терена по който ще вървите е подходящ. Например ако планирате самостоятелна разходка в град, в който вече сте били, няма да бързате и Ви е познат.

    2. Можете да се възползувате от една съвременна модна тенденция - напълно допустимо е да носите тоалета си за вечеря с ниски обувки. Тях също можете да ползувате за екскурзии по брега.

ОБУВКИ ЗА ДНИТЕ В ОТКРИТО МОРЕ

    Има дни, в които корабът не спира на пристанище. Денят минава в занимания на борда. Можете да плувате в басейна, да правите слънчеви бани, да спортувате във фитнес залата, или 

навън /ако има тенискорт, волейболно игрище и др./. Може да играете шах, карти, да си четете нещо в някоя от залите; може и да се излежавате в кабината, ако предпочитате пълно 

усамотение. Можете да обуете всякакви обувки, които са подходящи за избраното от Вас забавление. Също както при разходките по брега, но с един плюс - спокойно можете да ходите по чехли, с отворени пръсти и пети, най-вече ако решите да отидете на басейн.

 

    И накрая един практичен съвет от мен, който е резултат от моя личен опит. Събрали сте багажа, всичко е опаковано и готово за път. Остават ви минути преди да тръгнете от дома. Сега се замислете - кои обувки от вашите налични се въртят в ума Ви и Ви се иска да ги вземете? Веднага ги вземете в ръчния си багаж -там винаги има място за още нещо, а и не винаги го

теглят на летището /във връзка със свръхбагажа, който може да имате/. Тези обувки ще се окажат най-полезните във Вашия круиз. Доверете се на интуицията си! Ето моите обувки, които взех точно по този начин на едно околосветско пътешествие и нито за миг не съжалих за това.

Обувки от естествена кожа на нисък масивен ток, в колежански стил. С тях преминах през тропически дъжд в Бразилия, през студеното, почти зимно лято на Ушуайя, през неочаквано хладното лято на Валпарайсо; с тях преминах и през едни други места, чиято хигиена не е гарантирана и които не искам да назовавам. Тези обувки издържаха на всякакви изпитания и очакват нови пътешествия.

И на вас пожелавам пътешествия с надеждата, че постът ми ви е бил полезен. Е, приятно пътуване!

Стая на самообслужване в петзвезден хотел на остров Корфу, Гърция

    Не, това не е екстравагантна оферта на луксозен хотел, която можете да приемете по собствено желание. Това е услугата, която ще получите, ако отидете на почивка в хотел "Gelina Village&Aqua Park Resort 5*" на остров Корфу. При това ще я получите противно на вашето желание за петзездно обслужване. На нас ни пробутаха тази "услуга" и ми се иска да разкажа за нея, та ако някой се е засилил към този хотел, да се откаже преди да е станало късно.

Направо не знам от къде да започна и затова ще карам в хронологичен ред.
    Почивката ни включваше 7 нощувки, т.е 8 дни.

    Ден1. Пристигаме в хотела към 21ч. Вечеряме и ни настаняват в стаята. Докато внасяме куфарите една жена, настанена малко преди нас в съседната стая, ни обръща внимание, че в тяхната баня няма нито сапун, нито душгел и се е наложило да отидат до рецепцията за да поискат тези неща. Питам се защо не са се обадили по телефона, но скоро разбирам, че в стаята няма указател на телефоните в хотела, какъвто има обикновено по хотелите. Разглеждам подробно нашата стая и установявам, че и при нас в банята няма НИЩО, с което да си измием поне ръцете; в преддверието има готварска печка и шкафове, които са абсолютно празни, има пакетчета кафе, но няма съд за затопляне на вода, така че няма как да си направим кафе. Няма минибар. Има малък хладилник, който също е празен.

 Продължавам нататък. Отварям гардероба, за да окача сакото си и виждам, че в него няма закачалки. Невероятно! От стята ни се излиза на прощадка в градината, имаме масичка и
столове, но няма пепелник. Докато оглеждам обстановката се появява някаква служителка,
която ни раздава по едно от онези миниатюрни хотелски сапунчета почти за еднократна употреба. Раздава ни по едно...на стая, не на човек! И си тръгва. Пускам телевизора и виждам,
че почти нищо не се вижда на екрана, само "снежинки". Е, поне има звук.

 Пием по едно вино за добре дошли /добре че си го носим от къщи/, какво пък, има неуредици, но и утре е ден, ще ги решим, все пак е петзвезден хотел, нали! С намерението да си лягам минавам през тоалетната и ето ти поредния сюрприз - тя не работи. Утре ще кажа на камериерката. Та като се сетих за камериерката, потърсих онази табела, която се окачва на вратата отвън с надпис "не ме безпокойте" или "оправете ми стаята". Потърсих, ама не намерих! Започвам да имам чувството, че съм попаднала в стая, която не се дава на гости на хотела. Лека нощ ден първи!

    Ден 2. Събуждам се с надеждата, че камериерката ще се появи по-скоро, за да зареди стаята. разопаковам багажа и поради липса на закачалки нареждам дрехите върху дивана.

 Часът вече е 11.00, камериерка няма. Багажът е разопакован и сме готови да излезем на разходка. Ще отидем на рецепцията да обясним ситуацията. За да не пропусна нещо правя списък /на английски/, който ще връча на служителката. Отиваме на рецепцията. Там ни посрещат две дами, говорещи английски, едната говори и руски. Обяснявам за какво става въпрос и давам списъка. Те правят безкрайно изненадани физиономии и обещават, че ще направят каквото трябва. Ние излизаме на разходка и една от задачите ни е да си купим сапун. Купуваме си. Към 15ч се прибираме в стаята. Няма признаци някой да е идвал, всичко си е така, както го оставихме. Въоръжена с новия сапун решавам да взема душ. Пускам водата, а тя тече от чешмата. Вдигам бутончето за превключване на душ и започва да тече и от душа и от чешмата. Пускам бутончето и душът пресъхва. И тогава разбирам, че душът не работи. Намирам нещо за да подпра бутона, така че да има вода в душа, нищо че тече и от чешмата. Заинатила съм се, душ ще взема. Успявам, но както се вижда към списъка се прибавя и той. Загърната с хавлия излизам от банята и в този момент някой чука на вратата. Отварям и насреща ми камериерка. Най-после! Решавам да я изчакам докато почисти и след това да й кажа, че душът не работи. Въобще не се наложи да чакам. Не мина и една минута и чувам хлопването на вратата. Почистването се изразяваше в изпразването на кошчетата за боклук. И толкоз! Светкавично излизам в коридора и викам след камериерката. Тя се обръща и сочи себе си, все едно пита "мен ли викаш?" Сякаш в коридора се е събрало цялото кралско войнство! Естествено, че тебе викам, махам й с ръка, а тя ме гледа изумително тъпо, пърха с мигли насреща ми и се чуди какво бих могла да искам от нея. Отивам при нея, хващам я за ръка и я връщам в стаята. Започвам да й показвам едно по едно какво липсва, какво трябва да се оправи и т.н. Тя извади от джоба си някакъв смачкан полупразен флакон и ме попита "това ли искаш?" Поглеждам, че пише "душгел" и го вземам. Тя ме поглежда с насмешка, обръща се и си тръгва. Миенето на пода, или на чашите, оправянето на леглата, такива неща не са неин проблем. Е, в това отношение на клиента в този хотел е предоставена пълна свобода: може да му е разхвърляно, тогава не прави нищо; но може да му е подредено, тогава си оправя сам.
    Не постигнах голям успех с камериерката, но да взема да се облека, че по хавлия вече ми става хладно. И в този момент пак се чука на вратата. Отварям. Насреща ми един възрастен мъж. "Има ли сте проблеми с тоалетната?" "Да" казвам. Изглежда, че хавлиения ми тоалет го притесни и каза "Ще дойда по-късно". Аз, обаче, вече леко нервирана решавам, че "по-късно" няма да има, има "сега" и го поканвам да влезе. Освен неработещата тоалетна му показвам и неработещия душ. Тук трябва да призная, че човекът се отнесе много съвестно, извика още един майстор, смениха цялата батерия с душа и оправиха тоалетната. Така времето до вечеря беше уплътнено с поправки. Няма лошо, но започнах да се питам аз на почивка ли съм дошла, или да организирам ремонт в хотел 5 звезди? И като е 5 звезди защо въобще ме настаняват в подобна стая? И така докато се питах тези неща, пак се чука на вратата. Този път цъфна телевизионния техник. Гледа това-онова и накрая каза "Не е от телевизора, от антената е!". И си тръгна.
    Беше дошло време за вечеря. Аз съм още по хавлия и вече си мисля, че мога и на вечеря да отида така. Стана ми смешно. Къде съм попаднала? Чувствувам се като в епизод от комичен филм.
    Отиваме на вечеря /е, не бях по хавлия/ и след нея отсядаме в бара, който се намира до рецепцията. Както бяха обещали в сайта си в Интернет, тук трябва да има Wi-Fi. Питам за име и парола  и ми казват, че се влиза без парола, да изчакам малко. Чаках, чаках и по някое време ми излезе, че съм в мрежата Gelina. Доволно се спуснах да влизам във Фейсбук, Инстаграм, Туитър но... напразни опити, всеки път ми казваше, че няма интернет връзка. Питам на рецепцията защо е така, казват ми, че имало много хора, които ползуват нета и затова понякога нямаш връзка. Огледах се, наоколо не видях друг да цъка. И така беше до края на престоя ни. Това не ми се беше случвало в нито един хотел по света.

    Ден 3.Все още нямаме закачалки и дрехите са разхвърляни на дивана. Кана за кафе няма, сапун не дават, телевизорът продължава да не работи. Минаваме пак през рецепцията. Този път освен двете рецепционистки стои и някакъв мъж, с костюм, с вратовръзка и с дежурната усмивка. Пита ни дали имаме някакъв проблем, но усещам, че очаква отрицателен отговор; щом му казах, че проблем има, престана да бъде любезен. Казах му, че съм донесла списък с проблемите, но очевидно той въобще не беше в течение, а двете дами реагираха така, сякаш за първи път ме виждат и нищо не знаят. Наложи се да повтарям отначало.Накрая господинът ме попита нямам ли табелка с надпис"оправете ми стаята"; сякаш съм длъжна да си я нося от къщи. Казах му, че нямам; той не ми даде такава, нито пък донесоха в стаята.
    След обед се появи една камериерка, която носеше закачалки. Оказа се, че те не стават на нашия гардероб и пак останахме с празен гардероб.

    Ден4. Най-после донесоха закачалки и измиха пода. Оставиха и две сапунчета. Пристигна и телевизионен техник /не първия, беше друг човек/. Прави нещо, но стана още по зле. Обеща, че ще дойде утре да оправи нещата.

    Ден 5. Съобщиха ни, че телевизията не може да се оправи и затова на следващия ден в11.30ч ще ни преместят в друга стая. Изобщо не ни питат дали сме съгласни да се преместим. Категорично отказах да се местя в ден шести, след като в ден осми си тръгвам.

    Ден 6 и7. Никой не чисти стаята, добре че ние не правим много боклук. Две от хавлиите в банята се нуждаеха от смяна. Хвърлих ги на пода на банята, както обикновено се прави. Подритвахме ги известно време, накрая съпругът ми нервиран отиде на рецепцията. Попитали го защо трябва да ни сменят кърпите! След това дойде някаква жена и донесе чисти кърпи, взе мръсните. Но не почисти.

    Ден 8. Днес си заминаваме. Очаквам на рецепцията да ни кажат "съжаляваме за неудобството" и съм се подготвила, да отговоря, че едно "съжалявам" не ме удовлетворява. Само че нямаше как да го кажа - никой не изрази ни най-малко съжаление, нито поднесе извинение. Вместо това ни съобщиха, че трябва да платим общинска такса в размер на 28 евро. Изразих мнение, че би трябвало хотелът да я плати като компенсация за проблемите, но отговорът беше категоричен и доста надменен - компенсация няма да има.
 
    Тръгнах си с огромно чувство на обида. Бяхме платили за нещо, което не получихме и с нас се държаха така, сякаш не ни се и полага.Унизителна ситуация. В този хотел със сигурност повече няма да стъпя. Компенсация няма да търся, но вече съм му истинска антиреклама. И считам, че ако някоя туристическа агенция държи на реномето си, не бива изобщо да го предлага в своите оферти.

Един ден в Джорджтаун, Пенанг, Малайзия

    Круизният ни кораб акостира на пристанището в Джорджтаун рано сутринта. Аз и съпругът ми сме се записали за организирана екскурзия в историческата част на града. Истината е, че не знаех нищо за този град. Не се бях подготвила предварително нито за миналото, нито за настоящето му. Изобщо не се бях подготвила за държавата Малайзия. Всичко, което щяхме да видим и чуем от екскурзовода щеше да е напълно ново за мен.

    На пристанището пред кораба ни очакваше климатизиран комфортен автобус и екскурзоводът - симпатичен малаец на средна възраст, който се оказа и много сладкодумен. Потегляме с автобуса през града. Наблюдавам сградите. Повечето от тях са построени през колониалната епоха в особен европейски стил с източноазиатски акценти. Добре запазени и потдържани. От беседата на екскурзовода разбирам, че градът е кръстен на английския крал Джордж |||. Има над 700000 жители, повечето китайци. Освен тях има малайци и индийци. Всъщност целият остров Пенанг е населен от тези националности, образуващи една мултиетническа общност.

    Ние се насочваме към тай - будисткия храм с труднопроизносимото име Ват Чайямангкаларам, в който се намира статуята на четвъртия по големина легнал Буда в света. Дължината му била 108 фута, което прави почти 33 метра - впечатляващ размер. Научавам, че Буда се изобразява в 3 пози - прав, легнал и седнал. Този, който ще видим тук е легнал. 
Приканват ни да си събуем обувките, защото в будистки храм се влиза бос. Можем да ги оставим  пред входа, където има поставени рафтове за целта; можем и да си ги носим в ръце 
(или в чантите, ако предпочитаме). Истината е, че мразя да ходя боса дори върху килима у 
дома, но ако искам да вляза в храма ще трябва да го направя. Изобщо не се колебах - събух чехлите си и ги оставих на рафта. Някои от туристите предпочетоха да си носят обувките в ръце, страхували се да не им ги откраднат. На мен такава мисъл не ми беше минавала. 

    За първи път влизах в будистки храм. Лежащият Буда наистина се оказа внушителен. Поставен е на височина по-голяма от човешки ръст и заема цялото помещение на храма. Отпред под него има различни ритуални принадлежности. Зад него се оформя помещение, в което се намират урни, съхраняващи пепелта на покойници. Някои от урните са празни, т.к. собствениците им са си ги закупили предварително, но са още живи. Обясняват ни, че да се купи урна на това място е скъпо начинание, което могат да си позволят малцина. Освен това цените са различни, в зависимост от мястото на урната. Най-скъпо струват тези, които се намират под статуята на лежащия Буда.

    Освен големият легнал Буда, в помещението има и фигури на Буда прав и седнал. Една от статуите на правия Буда беше покрита със златисти люспи. За най-голяма моя изненада се оказа, че люспите не са просто златисти, а са от истинско злато. Освен това са прикрепени към статуята така, че можеш да си отлепиш люспа с пръст. После я залепяш обратно. Не разбрах обаче, какво ще ти се случи, ако предпочетеш да я оставиш в джоба си, вместо да я върнеш на мястото й. Факт е, че фигурата беше добре покрита със злато. Щом не са я "разлюспили" определено си тръгват с чисти джобове, а и с чиста съвест.
    Напуснахме храма, обухме обувките си (нямаше откраднати) и се насочихме към следващия туристически обект - музеят на Пенанг, който е и художествена галерия.
    За мен музеят се оказа едно много интересно място. Аз проявявам интерес повече към 
етнографската, отколкото към историческата страна на местата, които посещавам. В това 
отношение музеят на Пенанг много ми допадна. Колекция от старинни бижута и дрехи ни 
показват как са се обличали представителите на различните националности в този район. Към 
тях се прибавят и оръжия - саби, ками, ножове. Традиционната къща е аранжирана в една от залите, с присъщите за обикновеното ежедневие съдове, сечива, домашно обзавеждане. Не е пропусната и сватбената церемония със съответните сватбени тоалети на младоженците, както и съпътствуващите я бижута и ритуални принадлежности. Беше ми приятно да се разхождам в този музей, представящ ми един свят, много по-различен от моя и може би за това интересен и любопитен за мен.

    Следващият обект на нашата екскурзия се оказа китайски кланов храм. Името му е Khoo Kongsi /храм на дракона Гор/. Невероятно пищната му украса привлече вниманието ми още преди да сме влезли в него. Масивно стълбище води към входа му.

В началото на стълбището, от двете му страни ни посрещат две каменни фигури.

 Едната изобразява седящо усмихнато човече, другата - пак седящо, но тъжно човече. Поверието е, че ако докоснеш тъжното човече, ще бъдеш беден, но ако докоснеш усмихнатото човече, ще бъдеш богат. Само че преди това трябва да напипаш една монета, зазидана под усмихнатото човече.

Пред едното човече имаше опашка от хора. Досещате се пред кое, нали? Усмихнатото, естествено. Тъжното човече всеки го заобикаляше, и то от далече, да не би случайно да се подхлъзне и да го докосне без да иска. И аз се наредих на опашката. Напипах монетата, погалих човечето и...още очаквам резултата.

Изкачихме стъпалата и се озовахме пред входа на храмовата зала. Прагът на залата се оказа с височина около 20 сантиметра и екскурзоводът побърза да ни разясни защо това е така. Китайската религиозна традиция изисква всеки човек, който пристъпва прага на храма, да влезе в него с преклонена глава; по този начин той засвидетелствува уважение и почит към боговете. Когато прагът е висок, човек инстинктивно ще наведе глава когато го прекрачва и ще 

влезе в храма със склонена глава. А и такива като нас, туристи, незапознати с правилата, ще ги спазим без да знаем за тях.

Внимателно преминавайки през високия праг и спазвайки китайските правила, се озовахме в залата на храма. Не съм в състояние да описвам подредбата, която вероятно също е съобразена с религиозната традиция. Няма как да не отбележа фината дърворезба, с която са украсени мебелите и другите дървени елементи в помещението. Виждам и богати седефени инкрустации, истинска ювелирна изработка. Цялата тази красота е сътворена от китайски майстори.

Резбата тук не е само върху дърво. Има я върху гранит и камък. Върху 24 плочки са изсечени изображения, представящи житейски сцени, примери за синовно благочестие. Разбираме, че уважението към по-възрастните е издигнато на пиедестал. На една от плочките са изобразени жена на легло и друга жена с бебе на ръце. Разказват ни историята, която е представена на тази плочка. Двете жени са свекърва и снаха в бедно семейство. Свекървата е болна, но в домакинството няма храна. Има само бутилка мляко, предназначено за бебето, което е дете на снахата и, естествено, внуче на свекървата. Снахата отстъпва млякото на свекървата, а тя пък пита: "Какво ще стане с детето, то може да умре от глад?" Снахата отговаря: Да, майко, но важното е ти да оздравееш. Аз мога да родя и друго дете, но имам само една свекърва." Покъртително, нали? Дори прекалено! Но не всички около мен са на това мнение. Дребничка възрастна англичанка до мен доволно промърморва: "Ще трябва да разкажа на синовете ми тази история!" Вероятно се поставя в позицията на свекървата. Дали щеше да е толкова доволна, ако се беше поставила в позицията на снахата? А би могла да бъде и в позицията на детето! 

Влизаме в едно неголямо помещение, по чиито стени са окачени плочки с имена на хора. Към асоциацията на клана е имало училище. Имената на успешно завършилите това училище се изписвали върху плочки, които се окачвали тук. Всички имена са на мъже, въпреки че и жени са се учили в училището. Техните имена не се изписвали, тъй като след брака жените сменяли имената си.

    Обиколката ни из стария Джорджтаун приключва. Насочваме се към кораба. Докоснах се до един свят, от който видях една съвсем малка частица, свързана само с неговото минало. Може би съвременния пулс на живота в това място ще го почувствувам някой друг път, когато ще отседна в някой хотел, ще се разхождам по улиците без да бързам, ще влизам в магазини, ще похапна в някой местен ресторант, изобщо ще се мотая без конкретна цел и посока. Но това ще бъде някой друг път, защото сега трябва да се качим на кораба и да отплаваме към следващото пристанище. А за него - в следващия пост.