Зимна пролет в Мароко

В Мароко корабът ни акостира в Танжер, но ние имаме екскурзия до едно малко градче, което се намира на брега на Атлантическия океан и го наричат Перлата на Атлантика. Очаквам времето да бъде топло като в края на пролетта и началото на лятото у нас. Все пак е месец април и сме в Африка. Вземам си за всеки случай коженото манто с идеята да стои в автобуса.  Времето, обаче си прави шеги. Няма и помен от синьо небе и слънце. Завалява силен дъжд и мантото (което беше за всеки случай) се превръща в основната ми дреха, а шапката ми, която трябваше да ме пази от слънце, ползувам като чадър. Дъжд не дъжд, тръгваме из града.

    Селището е обградено от висока крепостна стена.

Къщите са бели, на един или два етажа. Уличките са много тесни и криволичещи.

Има някакъв особен уют в това място. То се използува за почивка от хора, търсещи усамотение, спокойствие и тишина. Обикновено те наемат къща под наем. Има само два хотела. Няма шумни атракции, дискотеки и др.п. Ние отиваме в единия хотел да пием кафе или чай. Има басейн и сядаме до него. Аз решавам да пия чай. Искам да подчертая, че чаят, който пих беше най-хубавия чай, който съм пила някога. А съм пила много видове чай, почитател съм на чая. На дъното на чашата имаше някакви зрънца, сигурно е някаква подправка. Толкова ми хареса чаят, че си взех и втора чаша.

Върнахме се в Танжер с автобуса.

                                                    Дъждът продължаваше да вали.

Въпреки дъжда на пристанището пред кораба бяха направили базар. Погледът ми бе привлечен от една жълта чанта. Разгледах я - от естествена кожа, с декорации в марокански стил. Кожата е изключително мека, най-меката кожена чанта, която съм виждала. Цената - 40 евро. Знам, че трябва да се мине през процедурата "пазарлък". Освен това вече знам и формулата на реалната цена: половината плюс малко отгоре и то така, че да е кратно на 5. Пазарлъкът върви бързо, и аз и продавачът не искаме да стоим под дъжда и най-вече на вятъра, но искаме сделката да стане. На 25 евра си стискаме ръцете, давам парите, вземам чантата и бягам към кораба. Вече в кабината разглеждам по-внимателно скоростната си покупка.

    Чантата има външен джоб с декорации и дълга дръжка. Много съм доволна от придобивката си.

Много по-късно научих колко трудоемка и неприятна е технологията за обработка на тези кожи. Всичко се прави ръчно и изисква много време. Резултатът обаче е чудесен - получава се кожа мека като памук.

    Така завърши посещението ми в Мароко. Може би някой друг път ще го видя откъм "лятната" му страна.

Мода от Занзибар част 2

    Кое е първото нещо, за което се сещате, когато чуете думата "Занзибар"? Едва ли е "мода". И с право. В Занзибар няма модни бутици. И все пак могат да се купят неща, които са не само екзотични, но и напълно носими в нашите съвременни държави.
    Ето една рокля, с която се сдобих докато прекарвах времето си на плажа в един рисорт в Занзибар. По плажа вървят търговци, които продават различни неща. Те носят стоката си на ръце и се движат. Няма сергии. Ако искаш да видиш нещо, просто спираш търговеца и той ти показва каквото искаш. Спрях една жена, която продаваше дрехи. Разгледах ги. Всичките бяха от хубави материи, памук със или без декорации. Няма етикет за произход, но не ми и трябва. Мога и сама да разпозная хубавото. Жената ме пита харесва ли ми цветът. "Ако искаш, ще ти донеса и други цветове" - казва тя. "От къде?" - питам аз. "От там." - сочи тя едно място, което е на около 1.5 км от нас. Не бих я пратила да върви 3 км пеша в жегата само за да проверя дали другите разцветки ще ми харесат. Купих роклята. На другия ден станах свидетелка на подобна случка, само че клиентката поиска да й донесат още неща (някакви панталони) и жената ги донесе. Тя се движеше с едно дете на около 6 годинки. Беше ми казала, че й е дъщеря, казвала се Наташа. Нямала нищо руско, просто майката харесвала това име. Та това детенце заедно с майка си трябваше да върви по плажа 3 км за да задоволят капризната клиентка. Някой бил казал, че клиентът винаги имал право. Фраза от категорията "крилати глупости"!  На този свят има и нещо като човещина. Но това е друга тема за размисъл, да се върна към роклята.

                             

                  Роклята е от памучено трико, много мека и приятна за носене.

                                   Декорация от разноцветни кристали

                               

    А това съм аз, облечена в тази рокля. Пейзажът си е наш, български.

                                            

    Има и други неща от Занзибар, но за тях - в следващи публикации.