Часът е 16.30 и корабът отплава от Пирея в посока о.Сицилия. Следващия ден прекарваме в морето и след още една нощ плаване се установяваме на пристанището в град Месина. Месина е голям град в североисточната част на Сицилия и най-близкото пристанище до континенталната част на Италия. Сигурно има исторически забележителности за разглеждане, но ние със съпруга ми сме настроени на друга вълна. А тя е "Здравей Европа!". Най-после ще можем да правим обичайните неща по обичайния за нас начин. Ще вляза в черква и няма да ме карат да се покривам от главата до петите като дявол; също така няма да ме карат да си събувам обувките и да ходя боса - нещо, което по принцип мразя. Ще седна в заведение и ще мога да прочета менюто и да ми е ясно кое какво е. Ще вляза в магазин и продавачката ще ме остави да си разглеждам спокойно стоките, вместо да се спусне припряно да ми предлага неща, които не търся. И най-важното - ще мога да видя цената на стоката на етикета и няма да ми се налага да се пазаря. Аз обичам онова безметежно шляене по магазините, когато просто си гледаш без всякакво намерение да купуваш. Това е част от шопинг-терапията, действа отпускащо. Само че в т.нар. екзотични страни това не може да се случи. Там като влезеш в магазин, продавачът /обикновено е мъж/ буквално те обсебва. Започва да ти предлага всичко подред. Може да търсиш блуза, а той да ти обяснява колко са хубави шапките, които продава. А ако изобщо нищо не търсиш, а искаш само да поразгледаш, продавачът се превръща в един досадник, който на всичкото отгоре е и доста упорит /да не кажа агресивен/. Обикновено в този случай напускам магазина, но влизайки в следващия историята се повтаря. Ако пък търсиш нещо и вече си го харесал, идва момента да платиш. Тук трябва да уточня - този момент е доста разтегливо понятие и може да се проточи дълго. На стоката няма цена. Продавачът ти я казва и в общия случай тя е достатъчно висока, за да се откажеш от покупката. Тогава той ти предлага по-ниска цена и се почва едно уговаряне, докато се стигне до някаква приемлива цена.За мен това си е чисто губене на време. Затова и не обичам този тип търговия. Но сега сме в Европа и това няма да го има за мое най-голямо удоволствие.
С други думи казано, ние решаваме да се наслаждаваме на европейската атмосфера след 26 дни екзотика и мистика.
Ще се помотаем из града без посока, накъдето ни видят очите. Ще пием някъде нещо. Ще пазаруваме. А като се уморим ще се върнем на кораба. Ако не можем да намерим пътя към пристанището, просто ще хванем едно такси и ще му кажем да ни закара там.
Слизаме от кораба и хващаме първата улица, която виждаме. Пристанището в Месина е в самия град и ние скоро се оказваме в централната му част. Правим обход по магазините и скоро се сдобиваме с покупки - съвсем нашенски европейски неща без никаква екзотика.
Малко поуморени сядаме да пием кафе в първото попаднало ни заведение, т.е веднага щом сме решили да го направим. Тук кафенетата са на всяка крачка, така че веднага ти "попада" нещо. На отсрещната маса седи една млада жена с минипола, кръстосала крак върху крак. Носи дълги чорапи с ластик от силиконова дантела. Ластикът се вижда, но тя изобщо не се притеснява от това. В същност защо ли да се притеснява? Ако се вижда ластикът на късите ми чорапи не се притеснявам. Какво от това, че този е на дългите? Все пак опитвам се да си представя подобна гледка в една друга държава, например Оман - невъзможно!!!
Пием кафе - онова единствено по рода си кафе еспресо, което можете да пиете само в Италия - много късо, мното силно и много ароматно. Пие се на една или две глътки, с него не можеш да се заседиш на маса само "на кафе".
В 16.00 ч отплаваме от Месина за да продължим към Неапол и Чивитавекия. Тези градове сме посещавали и друг път. Сега ще се възползуваме да посетим някои любими кътчета от тях. В Неапол времето все още беше топло, но в Чивитавекия се оказа съвсем недружелюбно. Силен дъжд и още по-силен вятър осуетиха плановете ни да похапнем италианска пица с червено вино в любимото ни крайбрежно ресторантче, в което ходехме преди една година и седейки на открито се любувахме на морето, брега и потокът от хора, дошли тук за да се качат на някой кораб, или да слязат от него, заминавайки за в къщи. В същност планът ни бе осуетен само в частта "на открито". Ние пак отидохме в ресторантчето, но седнахме вътре, на закрито и се любувахме точно на този факт - че сме на закрито. В бушуващата почти буря, да си вътре на топло си е истинско блаженство, което пицата и виното допълнително подсилват.
След известно време дъждът и вятърът понамаляха. Решихме, че вече можем и да се поразходим по любимата ни улица. Е, разходката беше по-скоро прибежки от магазин в магазин, но пък направихме и шопинг.
Прибрахме се на кораба, за да продължим по-нататък, към испанката част от нашия круиз. Казахме "Здравей Европа!", сега просто трябва да се потопим в нея.
