Стая на самообслужване в петзвезден хотел на остров Корфу, Гърция

    Не, това не е екстравагантна оферта на луксозен хотел, която можете да приемете по собствено желание. Това е услугата, която ще получите, ако отидете на почивка в хотел "Gelina Village&Aqua Park Resort 5*" на остров Корфу. При това ще я получите противно на вашето желание за петзездно обслужване. На нас ни пробутаха тази "услуга" и ми се иска да разкажа за нея, та ако някой се е засилил към този хотел, да се откаже преди да е станало късно.

Направо не знам от къде да започна и затова ще карам в хронологичен ред.
    Почивката ни включваше 7 нощувки, т.е 8 дни.

    Ден1. Пристигаме в хотела към 21ч. Вечеряме и ни настаняват в стаята. Докато внасяме куфарите една жена, настанена малко преди нас в съседната стая, ни обръща внимание, че в тяхната баня няма нито сапун, нито душгел и се е наложило да отидат до рецепцията за да поискат тези неща. Питам се защо не са се обадили по телефона, но скоро разбирам, че в стаята няма указател на телефоните в хотела, какъвто има обикновено по хотелите. Разглеждам подробно нашата стая и установявам, че и при нас в банята няма НИЩО, с което да си измием поне ръцете; в преддверието има готварска печка и шкафове, които са абсолютно празни, има пакетчета кафе, но няма съд за затопляне на вода, така че няма как да си направим кафе. Няма минибар. Има малък хладилник, който също е празен.

 Продължавам нататък. Отварям гардероба, за да окача сакото си и виждам, че в него няма закачалки. Невероятно! От стята ни се излиза на прощадка в градината, имаме масичка и
столове, но няма пепелник. Докато оглеждам обстановката се появява някаква служителка,
която ни раздава по едно от онези миниатюрни хотелски сапунчета почти за еднократна употреба. Раздава ни по едно...на стая, не на човек! И си тръгва. Пускам телевизора и виждам,
че почти нищо не се вижда на екрана, само "снежинки". Е, поне има звук.

 Пием по едно вино за добре дошли /добре че си го носим от къщи/, какво пък, има неуредици, но и утре е ден, ще ги решим, все пак е петзвезден хотел, нали! С намерението да си лягам минавам през тоалетната и ето ти поредния сюрприз - тя не работи. Утре ще кажа на камериерката. Та като се сетих за камериерката, потърсих онази табела, която се окачва на вратата отвън с надпис "не ме безпокойте" или "оправете ми стаята". Потърсих, ама не намерих! Започвам да имам чувството, че съм попаднала в стая, която не се дава на гости на хотела. Лека нощ ден първи!

    Ден 2. Събуждам се с надеждата, че камериерката ще се появи по-скоро, за да зареди стаята. разопаковам багажа и поради липса на закачалки нареждам дрехите върху дивана.

 Часът вече е 11.00, камериерка няма. Багажът е разопакован и сме готови да излезем на разходка. Ще отидем на рецепцията да обясним ситуацията. За да не пропусна нещо правя списък /на английски/, който ще връча на служителката. Отиваме на рецепцията. Там ни посрещат две дами, говорещи английски, едната говори и руски. Обяснявам за какво става въпрос и давам списъка. Те правят безкрайно изненадани физиономии и обещават, че ще направят каквото трябва. Ние излизаме на разходка и една от задачите ни е да си купим сапун. Купуваме си. Към 15ч се прибираме в стаята. Няма признаци някой да е идвал, всичко си е така, както го оставихме. Въоръжена с новия сапун решавам да взема душ. Пускам водата, а тя тече от чешмата. Вдигам бутончето за превключване на душ и започва да тече и от душа и от чешмата. Пускам бутончето и душът пресъхва. И тогава разбирам, че душът не работи. Намирам нещо за да подпра бутона, така че да има вода в душа, нищо че тече и от чешмата. Заинатила съм се, душ ще взема. Успявам, но както се вижда към списъка се прибавя и той. Загърната с хавлия излизам от банята и в този момент някой чука на вратата. Отварям и насреща ми камериерка. Най-после! Решавам да я изчакам докато почисти и след това да й кажа, че душът не работи. Въобще не се наложи да чакам. Не мина и една минута и чувам хлопването на вратата. Почистването се изразяваше в изпразването на кошчетата за боклук. И толкоз! Светкавично излизам в коридора и викам след камериерката. Тя се обръща и сочи себе си, все едно пита "мен ли викаш?" Сякаш в коридора се е събрало цялото кралско войнство! Естествено, че тебе викам, махам й с ръка, а тя ме гледа изумително тъпо, пърха с мигли насреща ми и се чуди какво бих могла да искам от нея. Отивам при нея, хващам я за ръка и я връщам в стаята. Започвам да й показвам едно по едно какво липсва, какво трябва да се оправи и т.н. Тя извади от джоба си някакъв смачкан полупразен флакон и ме попита "това ли искаш?" Поглеждам, че пише "душгел" и го вземам. Тя ме поглежда с насмешка, обръща се и си тръгва. Миенето на пода, или на чашите, оправянето на леглата, такива неща не са неин проблем. Е, в това отношение на клиента в този хотел е предоставена пълна свобода: може да му е разхвърляно, тогава не прави нищо; но може да му е подредено, тогава си оправя сам.
    Не постигнах голям успех с камериерката, но да взема да се облека, че по хавлия вече ми става хладно. И в този момент пак се чука на вратата. Отварям. Насреща ми един възрастен мъж. "Има ли сте проблеми с тоалетната?" "Да" казвам. Изглежда, че хавлиения ми тоалет го притесни и каза "Ще дойда по-късно". Аз, обаче, вече леко нервирана решавам, че "по-късно" няма да има, има "сега" и го поканвам да влезе. Освен неработещата тоалетна му показвам и неработещия душ. Тук трябва да призная, че човекът се отнесе много съвестно, извика още един майстор, смениха цялата батерия с душа и оправиха тоалетната. Така времето до вечеря беше уплътнено с поправки. Няма лошо, но започнах да се питам аз на почивка ли съм дошла, или да организирам ремонт в хотел 5 звезди? И като е 5 звезди защо въобще ме настаняват в подобна стая? И така докато се питах тези неща, пак се чука на вратата. Този път цъфна телевизионния техник. Гледа това-онова и накрая каза "Не е от телевизора, от антената е!". И си тръгна.
    Беше дошло време за вечеря. Аз съм още по хавлия и вече си мисля, че мога и на вечеря да отида така. Стана ми смешно. Къде съм попаднала? Чувствувам се като в епизод от комичен филм.
    Отиваме на вечеря /е, не бях по хавлия/ и след нея отсядаме в бара, който се намира до рецепцията. Както бяха обещали в сайта си в Интернет, тук трябва да има Wi-Fi. Питам за име и парола  и ми казват, че се влиза без парола, да изчакам малко. Чаках, чаках и по някое време ми излезе, че съм в мрежата Gelina. Доволно се спуснах да влизам във Фейсбук, Инстаграм, Туитър но... напразни опити, всеки път ми казваше, че няма интернет връзка. Питам на рецепцията защо е така, казват ми, че имало много хора, които ползуват нета и затова понякога нямаш връзка. Огледах се, наоколо не видях друг да цъка. И така беше до края на престоя ни. Това не ми се беше случвало в нито един хотел по света.

    Ден 3.Все още нямаме закачалки и дрехите са разхвърляни на дивана. Кана за кафе няма, сапун не дават, телевизорът продължава да не работи. Минаваме пак през рецепцията. Този път освен двете рецепционистки стои и някакъв мъж, с костюм, с вратовръзка и с дежурната усмивка. Пита ни дали имаме някакъв проблем, но усещам, че очаква отрицателен отговор; щом му казах, че проблем има, престана да бъде любезен. Казах му, че съм донесла списък с проблемите, но очевидно той въобще не беше в течение, а двете дами реагираха така, сякаш за първи път ме виждат и нищо не знаят. Наложи се да повтарям отначало.Накрая господинът ме попита нямам ли табелка с надпис"оправете ми стаята"; сякаш съм длъжна да си я нося от къщи. Казах му, че нямам; той не ми даде такава, нито пък донесоха в стаята.
    След обед се появи една камериерка, която носеше закачалки. Оказа се, че те не стават на нашия гардероб и пак останахме с празен гардероб.

    Ден4. Най-после донесоха закачалки и измиха пода. Оставиха и две сапунчета. Пристигна и телевизионен техник /не първия, беше друг човек/. Прави нещо, но стана още по зле. Обеща, че ще дойде утре да оправи нещата.

    Ден 5. Съобщиха ни, че телевизията не може да се оправи и затова на следващия ден в11.30ч ще ни преместят в друга стая. Изобщо не ни питат дали сме съгласни да се преместим. Категорично отказах да се местя в ден шести, след като в ден осми си тръгвам.

    Ден 6 и7. Никой не чисти стаята, добре че ние не правим много боклук. Две от хавлиите в банята се нуждаеха от смяна. Хвърлих ги на пода на банята, както обикновено се прави. Подритвахме ги известно време, накрая съпругът ми нервиран отиде на рецепцията. Попитали го защо трябва да ни сменят кърпите! След това дойде някаква жена и донесе чисти кърпи, взе мръсните. Но не почисти.

    Ден 8. Днес си заминаваме. Очаквам на рецепцията да ни кажат "съжаляваме за неудобството" и съм се подготвила, да отговоря, че едно "съжалявам" не ме удовлетворява. Само че нямаше как да го кажа - никой не изрази ни най-малко съжаление, нито поднесе извинение. Вместо това ни съобщиха, че трябва да платим общинска такса в размер на 28 евро. Изразих мнение, че би трябвало хотелът да я плати като компенсация за проблемите, но отговорът беше категоричен и доста надменен - компенсация няма да има.
 
    Тръгнах си с огромно чувство на обида. Бяхме платили за нещо, което не получихме и с нас се държаха така, сякаш не ни се и полага.Унизителна ситуация. В този хотел със сигурност повече няма да стъпя. Компенсация няма да търся, но вече съм му истинска антиреклама. И считам, че ако някоя туристическа агенция държи на реномето си, не бива изобщо да го предлага в своите оферти.