Мода от Занзибар част 2

    Кое е първото нещо, за което се сещате, когато чуете думата "Занзибар"? Едва ли е "мода". И с право. В Занзибар няма модни бутици. И все пак могат да се купят неща, които са не само екзотични, но и напълно носими в нашите съвременни държави.
    Ето една рокля, с която се сдобих докато прекарвах времето си на плажа в един рисорт в Занзибар. По плажа вървят търговци, които продават различни неща. Те носят стоката си на ръце и се движат. Няма сергии. Ако искаш да видиш нещо, просто спираш търговеца и той ти показва каквото искаш. Спрях една жена, която продаваше дрехи. Разгледах ги. Всичките бяха от хубави материи, памук със или без декорации. Няма етикет за произход, но не ми и трябва. Мога и сама да разпозная хубавото. Жената ме пита харесва ли ми цветът. "Ако искаш, ще ти донеса и други цветове" - казва тя. "От къде?" - питам аз. "От там." - сочи тя едно място, което е на около 1.5 км от нас. Не бих я пратила да върви 3 км пеша в жегата само за да проверя дали другите разцветки ще ми харесат. Купих роклята. На другия ден станах свидетелка на подобна случка, само че клиентката поиска да й донесат още неща (някакви панталони) и жената ги донесе. Тя се движеше с едно дете на около 6 годинки. Беше ми казала, че й е дъщеря, казвала се Наташа. Нямала нищо руско, просто майката харесвала това име. Та това детенце заедно с майка си трябваше да върви по плажа 3 км за да задоволят капризната клиентка. Някой бил казал, че клиентът винаги имал право. Фраза от категорията "крилати глупости"!  На този свят има и нещо като човещина. Но това е друга тема за размисъл, да се върна към роклята.

                             

                  Роклята е от памучено трико, много мека и приятна за носене.

                                   Декорация от разноцветни кристали

                               

    А това съм аз, облечена в тази рокля. Пейзажът си е наш, български.

                                            

    Има и други неща от Занзибар, но за тях - в следващи публикации.