Вече сме приключили обиколката на Голямата джамия и идва ред на следващия обект - един пазар. В същност това е един покрит базар, който се състои от магазини за различни промишлени стоки - облекла, козметика, бижута и други подобни. Чисто и приятно е. Вървим и разглеждаме. Следващият ден ни е свободен - нямаме екскурзия, така че мога да пазарувам утре, а днес само да си избирам. Това е един от моите "пазарни" недостатъци - не купувам от първо виждане; обикновено ходя да видя стоката два пъти и на третия път я купувам; ако не отида трети път, значи съм се отказала от нея. Затова пък често ми се случва до отида трети път и стоката вече да я няма, просто защото някой по-решителен купувач вече ме е изпреварил. Та така, сега имам възможност за второ виждане и ще се възползувам от нея.
Всички продавачи са мъже. И между клиентите има малко жени и всички са с черни дълги до земята облекла, а главите им са покрити с бурки. Обикновено лицата им се виждат, но понякога се виждат само очите. Винаги са с перфектен грим. Тези облекла им придават една особена загадъчност. За цените можеш да се пазариш, но няма да получиш огромна отстъпка /както ми се е случвало на други места/; пазаренето е по-скоро по традиция.
Вниманието ми привличат две неща - една шапка и една чанта. И двете са изработени като са използувани национални техники за работа с тъкани. Има много бродерии, които аз ценя особено високо; знам колко са трудоемки, а освен това изискват сръчност и търпение.
Пак сме на същия пазар на следващия ден. Вече съм решила да купувам, но пазаренето никак не ми е по вкуса. Намирам го за загубено време. Но там, където това е традиция за да те уважават като клиент трябва да се пазариш. Е, добре щом трябва...
В магазина за чанти успявам да смъкна цената с около 17%. Същото постигам и в магазина за сувенири, от който си купувам шапката. Как мислите, добро постижение ли е това? Ако питате мен, добро
е! Честно казано аз бих платила още първоначалната цена, която ми искаха, за щото по моя преценка нещата си струваха цената, ама нали трябва да спазим местните традиции...
Това е чантата. Вълнен плат с много бродерии от двете страни. Голяма, свежа, разноцветна и уникална.
Трети детайл.
Малка почивка в едно кафене.
Естествено всичко трябва да се снима!
Не съм сама.
...и героите вече не са жадни...
В това число и бродерия с кръстат бод. Но шапката е с две лица.
Така изглежда от другата страна.
Шапката и аз на едно друго място, за което предстои да разказвам. До скоро приятели - читатели мои!
