Здравейте приятели! Вече сме в Шри Ланка. Слънчево, приятно топло, палми, прекрасни плажове. Ние сме спряли в Коломбо - столицата.Симпатичен град, има излъчване на столица на екзотична страна. Има както високи сгради /тип "нисък небостъргач"/, така и стари колониални сгради от времената, когато португалци и англичани са владели този остров. В същност това е остров Цейлон, а всички сме чували за цейлонския чай. Та в тази връзка ни водят в един прекрасен луксозен хотел за освежителни напитки.
Аз разбира се си вземам чай и сладки. На открит щанд /разбирай сергия/ в градината продават бижута със скъпоценни камъни. Цените им обаче не са като за сергия. Ясно, в луксозния бижутериен магазин няма защо да влизам, на мен и сергията ми идва скъпа! Та така, купувам си чая и решавам да поразгледам наоколо. И за моя най-голяма изненада, виждам един барелеф с много познато лице. И не се лъжа - надписът казва, че това е небезизвестният писател от 19-ти век Антон Павлович Чехов, руснак, който е бил на почивка в този хотел. Е, не е българска следа, но все пак е славянска. Две огромни лимузини привличат вниманието ми. Оказва се сватба. Явно става дума за сватба на високопоставени семейства. Всичко излъчва лукс по източен начин. Екскурзоводът обяснява, че браковете се уреждат от семействата и винаги в рамките на кастата. Значи Карла Бруни никога нямаше да стане първа дама /на Шри Ланка/, за това пък си избра Франция, но това е друга тема, да не се отклоняваме.
Продължаваме из града. Посещаваме националния исторически музей, будистки храм и по едно време виждам една голяма статуя на достолепна коронована дама. Странно, че статуята е поставена на такова място, където много не се забелязва, все едно е на съхранение, а не на показ. Оказва се, че това е статуя на английската кралица Виктория и някога се е намирала пред сградата на ... естествено на английския губернатор. Обаче, когато Шри Ланка става независима страна, президентът наредил да я преместят на това тихо място. Сигурно за да не му напомня за миналото и може би от уважение към скулптура, който е направил статуята.
Не знам точно защо нарекох тази страна усмихната. Тя излъчва някаква ведрина. С удоволствие бих отишла там на почивка. Но това е за в бъдеще, а сега се отправям към круизния кораб за да продължим към Индия. Но преди нея, ще ви разкажа за живота на кораба, само че следващия път...
