Сингапур беше пристанището, на което трябваше да се качим на круизен кораб за едно морско пътешествие. Тук разказвам как видях този град за краткия ми престой преди началото на това пътешествие.
Пътуването ни започна с полет от София до Доха, Катар. От там трябваше да летим до Сингапур. Времето между двата полета прекарахме, естествено, на летището, разглеждайки магазините. Както по всички летища и тук се продаваха най-различни сувенири, типични за страната. Погледът ми беше привлечен от една плюшена камила, досущ като истинска. Имаше особено изражение на лицето си (ако мога да се изразя така, когато става дума за животно) - достолепие и пълно безразличие към околните. Реших да си я купя и се наредих на образувалата се опашка пред касата. Когато ми дойде редът се оказа, че не мога да платя нито в долари, нито в евро, а само в катарска валута, каквато аз нямах. Накрая все пак се съгласиха да платя в долари. Така се сдобих с тази плюшена камила, която по време на цялото ни пътешествие стоеше на масичката в кабината и се превърна в любимия ми предмет.
На летището в Доха
В Сингапур кацнахме в късния следобед. С такси се придвижихме до хотела, настанихме се в стаята и побързахме да полегнем в леглата. Пътуването от София до Сингапур беше продължило над 14 часа, повечето от които в самолет и то в класа "икономик". Неслучайно казвам това. Седалките са много нагъсто, място за разходки няма, ако не броим пътеката. Спиш седнал, ако въобще успееш да заспиш. В края на полета си безкрайно уморен, въпреки че нищо не си правил, само си седял. Иска ти се да се протегнеш удобно в легло и да си подремнеш на спокойствие. Точно това направихме и ние. Когато се събудихме навън вече се беше стъмнило. Наближаваше време за вечеря и беше добре да проучим къде може да похапнем. Естествено първата ни мисъл беше да проверим ресторанта в хотела. Осведомихме се за работното му време и излязохме да се поразходим наоколо. Работното време на магазините очевидно беше приключило. В няколкото работещи малки магазинчета се продаваха всякакви стоки - козметика, парфюмерия, бижута, предимно китайско производство. В следващите дни щяхме да се убедим, че стоките в Сингапур са главно от Китай. След кратка обиколка решихме да се насочим към ресторанта. За голяма моя изненада ресторантът се оказа с италианско меню: пици, пасти, спагети...Не очаквах италианска изненада, но какво пък, поне е нещо познато. Бях подготвена за някакви местни сингапурски специалитети, но явно те се отлагаха за следващия ден. Тази вечер похапнахме пица с червено вино и то с огромно удоволствие.Трябва да призная, че след "самолетната" храна, която бяхме яли по пътя до тук, пицата в Сингапур ми се стори невероятно вкусна. Червеното вино, с което я поляхме ни пренесе на съвсем други географски ширини. Само жълтите усмихнати лица с дръпнати очи на сервитьорите ни приземяваха на мястото, на което се намирахме - Сингапур, късно вечерта. Беше време да си лягаме и точно това направихме. Очакваше ни следващият сингапурски ден.
Той започна с твърдото намерение да разгледаме забележителностите на града. От опит знам, че когато съм на непознато място и нямам много време, най-добра работа вършат едни туристически автобуси, които са ми познати под името "Хоп-он хоп-оф" или пък ""Сити сайтсийнг". Те се движат по определен маршрут, по който имат спирки. Можеш да слезеш на някоя спирка, да разгледаш нещо и да се качиш на следващия автобус по тази линия. Билетът ти важи за целия ден. Можеш и да не слизаш. В автобуса има слушалки, с които можеш да слушаш туристическа информация за местата, през които се минава в момента. Информацията се предлага на различни езици и си избираш желания език. Обикновено автобусите са на два етажа, като вторият етаж е открит. В хотела се осведомихме, че и тук има такива автобуси и тръгнахме да търсим спирка, от която да се качим. Тръгнахме в посоката, в която ни насочиха от рецепцията, но скоро стана ясно, че трябва да попитаме някого. Човекът, към който се обърнахме се оказа много отзивчив. Той направо ни заведе до пункта, от който да си купим билети и който не беше много близо. Избрахме си маршрут с продължителност около два часа при условие, че не слизаш от автобуса. Настанихме се на горния етаж, на открито и въоръжени с камера и фотоапарат потеглихме на обиколка.
Снимка "Уикипедия"
Едно от първите неща, които забелязахме беше хотелския комплекс Марина Бей Сандс. Той няма как да остане незабелязан. Върху три импозантни колони се крепи една хоризонтална плоскост.Общото впечатление е за високо издигнат в небето самолет или кораб. А може би идеята на архитекта да е била точно такава - да не можеш да определиш точно; нали около Сингапур кръжат както самолети, така и кораби. На покрива на тази сграда-чудо се помещава бар и плувен басейн с панорамна гледка към града.
Снимка "Уикипедия"
Продължаваме нататък и минаваме край огромно виенско колело, чиято височина все пак е по- ниска от множеството модерни сгради. По-късно научих, че това е най-високото виенско колело в света.
Снимка "Уикипедия"
Никоя от сградите не ми изглеждаше да има предназначение за промишлено производство. Общото излъчване на града Сингапур е, че е място за бизнес от най-висок клас; ако изобщо има някакво производство, то е насочено към селското стопанство и е предназначено за задоволяване потребностите на армията служители "с бели якички", обитаващи всичките тези космополитни сгради; по-късно щяхме да се убедим, че храненето е изключително съществена част от живота на хората тук, а вероятно и от техния бизнес. Но за това после.
Продължаваме с туристическия автобус и забелязвам луксозни хотели, някои от които излъчват аристократизъм и лукс. Навсякъде има много зеленина.
Постепенно високите модерни сгради започват да отстъпват място на други, по-ниски сгради в колониален стил. Започват да се появяват фенери, украси с форма на дракон и всякакви други декорации, характерни за китайските квартали. И сякаш за да ме убедят, че не греша, в слушалките съобщават: "Минаваме през китайския квартал." Пред погледа ми се нижат магазинчета, кафенета с масички отвън, жилищни сгради. Всичко изглежда много кокетно и добре потдържано. С удоволствие бих се разходила из квартала, но липсата на време бързо ме отказва от възможността да сляза от автобуса, да се помотая наоколо и да хвана някой следващ автобус. Може би някой друг път, когато дойда тук за повече време, ще изследвам кварталите по-подробно. На първо четене - толкова! Междувременно вече сме напуснали китайския квартал и навлизаме в район, в който няма сгради, но пък има богата дървесна растителност. Няма какво друго да бъде, освен ботаническа градина. И точно това е. От беседата в слушалките разбирам, че орхидеята е емблематично растение за тази страна и можем да се насладим на различните й разновиднодсти. Очевидно оформя ми се още един обект, който ще изследвам някой друг път. За сега ще се задоволя с приятните гледки и уханието на растенията, докато туристическият автобус преминава през градината, за да продължи да ни разхожда из града. Минаваме покрай християнска черква, каквото и да означава това - не ни обясниха дали е католическа, протестантска, православна. По външния й вид не можеше да се разпознае. Сградата приличаше на обикновена къща, на която има поставен кръст.
Отново пътувахме през жилищни квартали, чиято търговска част ставаше все по-забележима. Накрая се озовахме в централната търговска зона, пълна с търговски центрове от типа МОЛ. Това беше края на туристическия ни маршрут. Бяхме видели града, сега идваше ред да се потопим в него, за да го почувствуваме.
Когато пътувам някъде, тази част от пътешествието е най-любопитна за мен. Да повървя по улиците, да вляза в магазин, в заведение за хранене, да общувам с местните жители - това е начинът да почувствувам съвременната местна атмосфера. Разходката с екскурзовод е полезна, но тя не те въвежда в живата действителност. Тя по-скоро те отпраща в миналото - исторически забележителности, кога са създадени, какво представят, кой и защо ги е създал...а днешният ден може да няма нищо общо с тях. Аз, лично, когато отивам някъде, искам да видя какво е там днес, да получа мои лични впечатления. Историята за мен е на втори план, тя може да се намери в книги, в Интернет, днес, утре, в други ден, тук, у дома, или на някое трето място. А личните впечатления мога да получа само тук и сега. Е, да се възползуваме!
Влязохме в най-близкия търговски център. В същност целта ни беше не толкова да пазаруваме, колкото да обядваме; както всички знаем, в МОЛ-овете винаги има поне едно заведение за хранене. Естествено хвърлихме поглед и на търговската част. Няма смисъл да я описвам, МОЛ като всеки МОЛ, различни маркови магазини с добре аранжирани витрини и лъскави стоки. Потърсихме къде има заведение за хранене на съответното информационно табло. Оказа се, че това са цели два етажа под приземния. Трудно ми е да опиша с думи, това, което видях. Множество малки заведения за хранене, натъпкани едно до друго. В повечето от тях храната се приготвя пред клиента. Пърженето е основен метод за обработка на продуктите. Безброй съдини с цвърчащи всевъзможни продукти се поклащат в контейнери с гореща мазнина под аспиратори, благодарение на които в помещението все пак се диша и миризмата на готвено е поносима. Всяко заведение си има собствено меню. Има заведения с различни по националност кухни. Ние решихме да опитаме сингапурска национална кухня и се настанихме в едно ресторантче с име "В кухнята на баба". Усмихната сервитьорка ни донесе меню на английски език. В него имаше и снимки на всяко ястие, с текстово описание на съдържанието му. Много полезно четиво, особено за хора, които не обичат да експериментират със стомасите си. Аз съм от тях. Обичам да пътувам, да виждам и да научавам нови неща, но към кулинарните новости имам особено отношение. Достатъчно ми е да ги видя как изглеждат, да науча какво съдържат, но не изпитвам нужда да ги опитам на вкус. Особено когато става дума за някакви нетрадиционни продукти. Колкото и причудливи ястия да ми предлагат, ако трябва да ги консумирам си избирам това, което ми е най-познато /или ми изглежда най-познато/. Та и "В кухнята на баба" проучвах менюто точно с тази цел. Накрая си избрах някакво сирене, запечено с някакви зеленчуци. Горе-долу получих това, което бях очаквала. Не бих казала, че беше голяма вкуснотия, но ставаше за ядене, не останах гладна. Реших да си поръчам и десерт. Отново се вторачих в менюто със снимките. Вниманието ми привлече един десерт в стъклена чаша. Приличаше на крем или сладолед. Поръчах го. Това, което ми донесоха изглеждаше точно като на снимката. А що се отнася до вкуса сюрпризът беше невероятен. Първо - десертът се оказа някаква течност с вкус, който трудно мога да опиша. Солено, кисело и сладко събрани в едно. На повърхността плуваше някаква топка крем. Коктейлът имаше бял цвят с леко зелен оттенък. Топката отгоре също. Всъщност вкусът му беше освежаващ, но не бих го нарекла десерт. Неволно се сетих за нашия таратор. Напитката, която ми сервираха би вървяла по-добре като предястие. Само че това е моят кулинарен вкус, а сингапурският очевидно е много по-различен. Бързо се отказах да консумирам десерта и реших повече да не дегустирам кухнята на сингапурската баба. Повече ми допадаше кухнята на нашите си български баби.Когато сервитьорката дойде за да й платим, тя забеляза, че десертът е почти цял и ме попита много любезно дали не ми е харесал. Очите й изразяваха толкова голяма изненада, че сърце не ми даде да й кажа истината. Отговорих й, че съм преяла и ми идва в повече.
Напуснахме МОЛ-а и тръгнахме пеша без посока. Така неусетно се оказа, че сме попаднали в квартал, в който има много арабски ресторанти, може би това беше арабският квартал. Утре пак щяхме да се разхождаме, пак щяхме да обядваме и защо да не пробваме арабска кухня? След днешния ми опит не изпитвах желание да повторя сингапурските ястия.
Следобедът напредваше и решихме да се насочим към хотела. Пред самия хотел имаше малко заведение и решихме да изпием по кафе в него. Седнахме на маса на открито и съпругът ми веднага извади цигара и затърси пепелник. Напразни усилия на пушача! В Сингапур не се пуши даже и на открито. Попитахме дали все пак има някакво място за пушене. Посочиха ни някакво кошче, поставено до контейнера за смет, извън района на заведението. Съпругът ми изпуши една цигара, аз се отказах. Изпихме кафето и се прибрахме в хотела за късна следобедна почивка. Въпросът "къде ще вечеряме?" си беше направо риторичен след експеримента на обед. Естествено в италианския ресторант, който вече бяхме пробвали предишната вечер. Изведнъж си дадох сметка колко е добре, че италианската кухня е завладяла почти цялата цивилизована част от земното кълбо. Пицата е винаги добър авариен изход.
На следващия ден решихме да се разходим пеша в частта, наречена Марина бей. От хотела взехме такси, което ни закара до там. Това е онази част от града, в която се намира забележителният хотелски комплекс Марина бей сандс. Мислех си, че сме на брега на голям залив, но шофьорът на таксито ни обясни, че това не е залив, а река с името Сидни. Пред сградата на хотела се извисяваше друга причудлива сграда с форма на лотос.
Снимка "Уикипедия"
Близо до нас една скулптурна композиция, изобразяваща огромен дракон бълваше вода в реката и туристите се надпреварваха да се снимат пред нея. И ние се снимахме. В същност се оказа, че това не е дракон, а митичен герой Мерлион с тяло на риба и глава на лъв.
Снимка "Уикипедия"
Крайбрежната алея беше много приятна за пешеходна разходка - красиви ниски дървета, храсти, цветя и много пейки, на които можеш да поседнеш за почивка, или просто да се наслаждаваш на гледката. Насочихме се към вътрешността на града без посока. Първият обект, на който попаднахме беше магазин за сувенири. В него се продаваха различни неща, плод на художествените занаяти в Сингапур. Цветето орхидея, което сингапурците приемат като своя емблема, беше застъпено във вид на бижута в различни цветове.
Драконът също се оказа емблематичен за тази страна. Имаше различни по размер и цвят фигури с форма на дракон. След като направихме някои покупки с подаръчна цел, продължихме пешеходната разходка, а тя в крайна сметка ни доведе пак до МОЛ-овете, които вече бяхме посетили. Пак беше дошло време за обед, но този път нямаше да дегустираме сингапурската кухня. Щяхме да пробваме арабската. Направихме го. Тя се оказа по-близка до нашата - някакви кюфтета и сладкиш, подобен на баклава ни се отразиха много по-добре от гозбите на сингапурската баба.
Вторият ден от престоя ни в Сингапур вървеше към своя край. Трябваше да проучим как да стигнем до круизния терминал, от който щяхме да се качим на кораб, трябваше да свършим и някои други организационни неща. Така неусетно беше дошло време за вечеря. Този път решихме да отидем в отсрещния ресторант. За пореден път се убедих, че в този град отношението към пушачите е нетърпимост, нещо повече - сякаш се стремят да те приравнят с боклука.. Имаше една единствена маса, на която се пуши, но тя е до контейнера за боклук. Естествено, отказахме се от нея. В тази връзка искам да отбележа нещо относно чистотата в Сингапур. Бях чувала, че тя е на извънредно високо ниво и че глобите ако замърсяваш са много високи. Може глобите да са много високи, но не мисля, че чистотата се различава от всяка друга нормална държава. И понеже това беше последната ни вечер в Сингапур и в рестораната пак се предлагаше италианска кухня, ние решихме да заложим на сигурното - пак на нея.
На следващия ден с такси се придвижихме до пристанището. Предстоеше ни да се качим на круизен кораб, с който в продължение на 40 дни щяхме да плаваме до Ротердам, спирайки и разглеждайки различни места.
Казваме сбогом на Сингапур
