Един ден, докато си седях спокойно в бутика, влезе една клиентка, хвърли един бегъл поглед на дрехите, а после направо попита: "Имате ли дамска риза от памучен плат, но без ръкав?" Показах й ето тази риза. Аз си я харесвам, най-вече заради бялата бродерия; не беше лесно да намеря кой да я избродира. Вече няма ателиета, които бродират в единични бройки, а моето производство не е серийно, за да ползувам компютърна бродировачна машина. Обаче за моя изненада по лицето на жената се изписа физиономия, изразяваща почти пълно отвращение. "Не понасям бродерии!" - троснато и пренебрежително каза /разбирай "изръмжа"/ дамата. "Виж ти, имало и такава фобия" - помислих си аз, но на глас попитах плахо: "Но защо?". "Когато бях ученичка, в училище ни караха да бродираме, а аз мразех да бродирам. От тогава мразя бродериите!" - още по-патетично отвърна клиентката и ме гледаше така, сякаш аз съм някогашната й учителка по шев. При толкова много неприязън в погледа й загубих желание да й продам каквото и да било. Интересно, ако я бяха карали да се учи да готви, дали щеше да намрази храната? Огледах я . Щеше да й бъде по-полезно да си беше избрала фобия към храната, имаше нужда. Естествено като любезен търговец, това си го запазих за мен.
А това е злополучната риза, която обра гневът на клиентката. Поглед отпред...
...и отзад.
Бродираният мотив отблизо.
В комбинация с този бял панталон с дължина под коляното дамата щеше да бъде готова за разходка по море с яхта.
А когато задуха морският бриз и й стане хладно, би могла да облече бялото сако, което е от плата на панталона.
Би могла да бъде много стилна в бялосинята комбинация на тоалета си, а белите бродирани цветя щяха да прибавят необходимата женственост към общо взето спортния стил на тази визия.
Риза, панталон, сако - всичко от "Бутици Анна".
