Чанта от Индия

Пак се връщам към безкрайните възможности за шопинг-попадения в Индия. Вървейки по главния булевард в Мумбай и гледайки хаотично многобройните всякакви стоки, погледът ми беше привлечен от тази бродирана чанта. Наистина няма как червеният цвят да не привлече който и да е поглед, но тук има и нещо друго. Вижте тези изразителни птици - стилизирани пауни. Та те дори имат изражение - не ви ли се струва, че сякаш казват "Вижте ме колко съм красив, не може да не ме забележите!" И самодоволно си похапват от близкото цвете.

А опашките им са наистина разкошни.

Има и вградени малки огледални плочки.

Тази чанта няма как да не ви създаде настроение. Хубаво е понякога човек да има "паунско" самочувствие и когато е унил да си каже: "Аз съм тук, аз съм ценен, аз съм красив, който не ме харесва няма вкус! Някой да не ме е забелязал?"

Случайна среща в широкия свят

    Напуснахме Оман и се отправихме към Червено море. И докато плаваме през него аз искам да разкажа за една случайна среща. Тя, обаче, има предистория.
     Преди няколко години бяхме на круиз по островите Вануату, Нова Каледония, Фиджи и други в района югоисточно от Австралия. Една вечер се случи да вечеряме с едно американско семейство. Бяха двама усмихнати и симпатични афроамериканци, с които разговаряхме оживено цялата вечер. Разделихме се без да си разменяме някакви координати за контакти. Обикновено така става по круизите - прекарваме си приятно с някого, но после този контакт не продължава, той си остава в този круиз и толкова.
    Сега, няколко години по-късно, се намирахме някъде между Шри Ланка и Индия, когато една вечер в ресторанта съпругът ми забеляза на една маса една двойка, мъж и жена, които много приличаха на нашите познати от Фиджи. Спомних си, че той се казваше Том, а тя се казваше Марица - име, което при тях се среща много рядко; тя ми беше казала, че всички я наричат Мария и много малко хора знаят истинското й име. Реших да ги изненадам. Изчакахме да завършат вечерята си. Когато станаха от масата трябваше да минат покрай нашата маса. Тогава я повиках: "Марица!". Жената се спря и ме погледна някак стреснато - точно като човек, който е чул нещо верно, но неочаквано. "От къде знаеш това име?" - пита тя. "Ти миго каза на островите Фиджи." - отговарям аз. "А-а-а, това сте вие, от България" - познаха ни те, а и ние тях. Наистина бяха те - нашите стари сътрапезници. Поздрави, прегръдки и т.н., както си му е редът при неочаквана, но приятна среща.

Тези две усмихнати физиономии са на нашите приятели.

Нещо си говорим с Марица на пазара в Оман.

След това пак се срещахме на кораба, говорехме си и се сближихме. В края на пътуването се сбогувахме и този път си разменихме визитки. Том каза, че ще търсят круиз, който минава през България. Когато се прибрахме в България, научих , че са открили първия круизен терминал у нас - в Бургас. Може пък да е поличба. Може пък пак да се срещнем някъде случайно. Светът е голям и срещи дебнат отвсякъде! А може би пък светът да не е чак толкова голям...

Чанта от Мароко

Ако отидете в Мароко и имате желание да пазарувате, обърнете внимание на кожените изделия. Можете да се сдобиете с превъзходни чанти, обувки и други аксесоари от превъзходна естествена кожа.

Ако сте попаднали на някой пазар, пазарлъкът си е направо задължителен и цената се сваля наполовина.

По този начин се обзаведох с тази чанта, която е от безкрайно мека естествена кожа и в един не много често срещан цвят - жълто.

Аз особено много ценя етно украсата, която е достатъчно мароканската, за да ми напомня, че съм си я купила от Мароко, и в същото време е достатъчно семпла, за да може да се носи извън тази страна, просто като една ежедневна чанта.

Следващия път ще си купя сандали. Ако разбира се има следващ път... Но аз се надявам, че пак ще отида там. Пожелавам и на вас!

Обици от горския дух

Тези обици са ръчно рисувани върху дървени мъниста. Добавили сме и стъклени мъниста за допълнителна свежест. Изработен е само един екземпляр. Дизайн и изработка ANNA-Fashion shops. Нямате ли чувството, че сте били в гората и сте откъснали клонка с цвете? А може би после някой горски дух (а защо не и принц) я е превърнал в обица, която е поставил на ухото ви, прошепвайки нещо...е вие си знаете какво! Може и да си пофантазирате, пролет е!