Пристигаме в Мумбай - Индия. Това е известният град Бомбай, който сега се нарича Мумбай. В същност Мумбай е истинското име на този град, само че англичаните са го преименували в Бомбай по време на своето владичество, а индийците сега, като независима страна, си възстановяват родното име. Между впрочем, те много се гордеят с факта, че са независима държава, която държи на своите родни имена, стоки, култура и т.н.
В Мумбай имаме два дни престой. В първия ден имаме разходка "Мумбай през нощта". А през деня решаваме да се разходим пеша. Излизаме извън района на пристанището и попадаме на една улица, на която чакат безброй таксита. Таксиджиите се оказват ужасно агресивни. Отказ с думата "не" за тях не означава нищо. Наобикалят те по няколко човека и като решиш да се махнеш, тръгват след теб. Като ускориш ход продължават да те гонят. По едно време си мислех, че най- лесният начин да се отървем от тях е да наемем някое такси и да се махнем, един вид, да избягаме. И къде ще отидем? Някъде, където ще ни погнат други подобни за нещо друго. Пък и ние не знаем къде искаме да отидем, просто искаме да се помотаем из града без посока. Вървим с бързо темпо по улицата и тълпата таксиджии постепенно оредява. След като сме вървяли около километър пеша, най-после можем да ходим спокойно и да разглеждаме.
В същност Мумбай се оказа един много хубав от архитектурна гледна точка град, с красиви сгради в колониален стил и с източен привкус. Улиците са много широки и навсякъде има много хора. Създава се усещането , че градът не може да побере всички, които са тук.
След като се поразходихме, установихме, че доста сме се отдалечили от пристанището, а сме и уморени. Този път решихме да вземем такси. Нямаше тълпа от таксиджии. От няколкото таксита, които чакаха наоколо си избираме едно и се почва пазарлък за цената. Човекът иска 10 долара, а на нас ни се вижда скъпо. Накрая се споразумяваме за 2 долара и тръгваме. Не си представяйте таксито от вида кола с климатик. Това е някаква стара кола /все пак е кола, не рикша/, която се проветрява през прозорците /всички имаме такива спомени от по-далечни години/ и си доволен че се возиш, а не ходиш пеша. Докарва ни до пристанището /на онова място с тълпата агресивни таксиджии/ и аз давам двата долара, за които се споразумяхме, а той /шофьорът/, след като ги взема ми казва:"Дай още един!" Изненада! Все пак един долар, съотнесен към два си е ни повече, ни по-малко 50% от уговорената цена. Поглеждам навън и виждам колегита му, от които не знам какво мога да очаквам ако не му дам долара. Може да си имат някаква специална завера, от която аз да получа някой тупаник. Казано направо, май е по-добре да му дам долара. Така и правя и се махаме. По-късно, в една друга държава и по друг повод щях да разбера, че това си е специален "източен" подход към клиентите. Но за това- като му дойде времето. А сега се отправяме към кораба, за да се подготвим за следващата ни среща с Мумбай, защото вечерта ни очаква разходка с автобус, озаглавена "Мумбай през нощта". И така, до довечера....
Няма коментари:
Публикуване на коментар