Нощна разходка из Мумбай

    Към 18.30 ч се качваме на автобус за разходка из Мумбай. Този град е разположен върху хълмиста местност и няколко островчета, свързани със сушата чрез мостове. Поемаме по крабрежната улица. От лявата ни страна е плажът. Началото и краят му не се виждат, явно опасва целия полуостров. Плажната ивица е невероятно широка, а пясъкът е бял и ситен. Изобщо прекрасен плаж. Слънцето почти се е скрило и морето изглежда тъмнозлатистосиньо /ако изобщо може да съществува такъв цвят!/. Това, което най-много ме впечатли, обаче, беше огромната посещаемост на плажната ивица. По нашите плажове ще видите толкова хора в разгара на сезона през деня. Тук плажът е пренаселен, но не от плажуващи; хората са облечени така, както се обличат в ежедневието, не са по бански и не се къпят в морето. Просто се разхождат, някои седят на пясъка, деца играят; нещо като пикник  през нощта. В същност няма нищо странно в това да прекараш вечерта по този начин, но ние не го правим така масово, както тук и това ме изненада.

    Продължаваме към ситито. Улиците са много широки. Има бутици на всякакви известни марки, за които можете да се сетите. Хората са много. Жените са облечени почти всички в националните индийски облекла - сарита и някакви други, чиито имена не са ми известни, но винаги с много плат около тялото. От моя моделски опит ми остана усещането, че това облекло изисква доста време за обличане, та се чудя индийките колко време отделят преди да излязат от къщи.

    Продължаваме нагоре, към квартала на богатите. Както повечето квартали на богатите /които аз съм виждала/ и тук не говорим просто за домове, а за имения. Оградите са достатъчно ниски, за да се види къщата, но достатъчно високи, за да не се вижда почти нищо от градината.  Може би имат и басейни. Усеща се лукс. Е, всички сме чували за индийските махараджи....Сигурно имат наследници. Кварталите на богатите по някакъв начин си приличат - сградата е на не повече от 3 етажа, винаги има зеленина, градина, басейн -  емблемите на лукса.

    По-интересен ми се видя следващият квартал - кварталът на заможните. Вероятно това са добре платени висококвалифицирани специалисти. Тук няма имения. Тук има жилищни сгради от типа "кооперация". Много са различни. Някои са по на 5-6 етажа, но има и високи над 10 етажа. Винаги имат малка градинка отпред и ниска ограда. Много са близо една до друга. Симпатични са, по свой начин уютни. Казаха ни, че тук цените на жилищата са много високи. Вече е съвсем тъмно и в апартаментите   е включено осветлението. Няма пердета. Не разбрах дали обичайно не ползуват такива, или все още не ги бяха спуснали, по-вероятно да е първото. Това ми позволява да видя нещо от вътрешния интериор на жилищата. Виждам изненадваща дървена ламперия, която има вид на дърворезба, огромни телевизори с плосък екран, поставени високо на стената. Виждат се и други мебели. Общото ми заключение е, че хората тук са наистина заможни.

    Сигурно очаквате да премина към следващия квартал - този на бедните. Обаче не, не ни показаха такъв квартал. Дано да нямат такъв.  Пък и бедността не е красива за гледане, така че по-добре да приключим с вечерната разходка. Прибираме се на кораба, а утре ни очаква нова среща с Мумбай - Мумбай и пазарите. Така че до утре!