Случайна среща в широкия свят

    Напуснахме Оман и се отправихме към Червено море. И докато плаваме през него аз искам да разкажа за една случайна среща. Тя, обаче, има предистория.
     Преди няколко години бяхме на круиз по островите Вануату, Нова Каледония, Фиджи и други в района югоисточно от Австралия. Една вечер се случи да вечеряме с едно американско семейство. Бяха двама усмихнати и симпатични афроамериканци, с които разговаряхме оживено цялата вечер. Разделихме се без да си разменяме някакви координати за контакти. Обикновено така става по круизите - прекарваме си приятно с някого, но после този контакт не продължава, той си остава в този круиз и толкова.
    Сега, няколко години по-късно, се намирахме някъде между Шри Ланка и Индия, когато една вечер в ресторанта съпругът ми забеляза на една маса една двойка, мъж и жена, които много приличаха на нашите познати от Фиджи. Спомних си, че той се казваше Том, а тя се казваше Марица - име, което при тях се среща много рядко; тя ми беше казала, че всички я наричат Мария и много малко хора знаят истинското й име. Реших да ги изненадам. Изчакахме да завършат вечерята си. Когато станаха от масата трябваше да минат покрай нашата маса. Тогава я повиках: "Марица!". Жената се спря и ме погледна някак стреснато - точно като човек, който е чул нещо верно, но неочаквано. "От къде знаеш това име?" - пита тя. "Ти миго каза на островите Фиджи." - отговарям аз. "А-а-а, това сте вие, от България" - познаха ни те, а и ние тях. Наистина бяха те - нашите стари сътрапезници. Поздрави, прегръдки и т.н., както си му е редът при неочаквана, но приятна среща.

Тези две усмихнати физиономии са на нашите приятели.

Нещо си говорим с Марица на пазара в Оман.

След това пак се срещахме на кораба, говорехме си и се сближихме. В края на пътуването се сбогувахме и този път си разменихме визитки. Том каза, че ще търсят круиз, който минава през България. Когато се прибрахме в България, научих , че са открили първия круизен терминал у нас - в Бургас. Може пък да е поличба. Може пък пак да се срещнем някъде случайно. Светът е голям и срещи дебнат отвсякъде! А може би пък светът да не е чак толкова голям...