Пиратско море

    И така, напуснахме Индия и следващата ни спирка е Маскат - Оман. До там има два дни плаване с кораба. Със задоволство си правя планове да се излежавам лениво около басейна, да кисна в джакузито, да си подремвам спокойно след обед, а вечер да се забавлявам и всичко това без бързане и суматоха. Харесвам екскурзиите на брега, но те са малко уморителни. Освен това изискват спазване на някаква дисциплина - бързаш да спазиш час на тръгване, интервал за разходка, внимаваш да не загубиш групата и други такива неща. Започва да ти се иска сутринта да си поспиш до когато искаш, а не до 7.00 например, да обядваш, когато огладнееш, а не когато те закарат в ресторанта и т.н. Е, ако искаш може и да не ходиш на такива екскурзии, но пък тогава няма и да видиш нищо от държавите, в които си отишъл. Ето защо не се отказвам от бреговите екскурзии, но ми се иска и да помързелувам. Та затова очаквах с приятно чувство тези дни в открито море, когато корабът не спира на бряг, така че и да искаш, няма брегови екскурзии.

    Естествено започнахме първия ден така, както си бяхме решили - безпланово. Разходка из бутиците, басейн, джакузи, обяд, чаша вино и се прибираме в кабината за следобеден сън.

басейн...в който е бурно точно колкото в морето

разходка из бутиците

джакузи...

обяд с чаша вино; цветята на масата са орхидеи, при това съвсем естествени, в саксия

Дотук всичко е добре. Влизаме в кабината и на масичката лежи писмо. Отварям го и чета: "Във връзка с повишена пиратска активност в района, са взети мерки за осигуряване на безопасността на кораба. Молим всички пасажери в случай, че забележат техника или лица, които са необичайни за кораба, да запазят спокойствие. Подпис: офицера по безопасността". Странно, аз знаех, че пиратите действуват в Аденския залив, а ние все още сме в Арабско море, което е далече от Аденския залив. Както и да е, трябва да приема факта, че има опасност от пирати. Не се притесних, още когато планирахме круиза знаехме, че ще минем през този район и че там има такава опасност, просто я бяхме приели от самото начало. Сега беше дошло времето да видим какво е. Запомних съобщението и продължих да си прекарвам времето както обикновено.

вечеря в ресторанта

Дойде време за вечеря, шоу в театъра, късен коняк в бара и се прибираме в кабината за сън. А там ни чака ново писъмце: "Във връзка с повишената пиратска активност през нощта корабът трябва да премине на режим " dark" /"тъмен"/. Целта е да не се разпознава като круизен лайнер. Поради това е наложително всички пердета и завеси да се спускат преди залез слънце и да се вдигат след изгрев. Прилагаме часово разписание на залеза и изгрева за следващите 7 дни. Подпис:офицера по безопасност." Започна да става интересно. По-интересно стана на другия ден, когато включих телевизора на канала за брегови екскурзии; оказа се, че върви лекция от офицера по безопасност - как нападат пиратите /с малки бързи лодки/, как изглеждат /показват снимки на пирати в пиратска лодка; напомняха ми на филма "Карибски пирати", с едни препаски през главите  и едни широки ризи, доста са атрактивни/, как да се държим в случай че ни прихванат пирати...Тази част от лекцията си я спестих и превключих на друг канал. Реших, че ако това се случи, ще действам според обстановката. А може пък и да не се случи нищо, в същност това е по-вероятно. Защо да си губя времето в ненужни притеснения?

През следващите 7 дни лекциите се въртяха по информационния канал и се изнасяха в залата за шоу, където всеки можеше да отиде и да се съветва лично с офицера по безопасността. Аз не се възползувах от тази възможност. Всяка вечер корабът ставаше "тъмен", но само от вън. Вътре си беше светло и дори по-уютно от преди. Завесите са много красиви, животът си тече. Само излизането на палубата беше по-неприятно от преди - няма го красивото осветление, барчето работи с едни лампички, достатъчни колкото барманът да не разлее напитката докато я сипва в чашата. Навсякъде тъмнина и вода, това е.

    Вече бях свикнала с тази атмосфера, когато една вечер, излизайки от кабината се оказах лице в лице с двама мъже в униформи. Някак инстинктивно се стреснах - тези униформи не бяха моряшки; бяха бежови, с черни кепета, войнишки обувки, кожени колани...Изглеждаха направо стряскащо. Тогава се сетих за първото писъмце, което бяхме получили, ето това бяха онези "лица, необичайни за кораба", за които ни предупреждаваха. Значи на кораба има войници. Сигурно се хранят в кабините си за да не ги виждаме и да не всяват паника. Който не ги е видял няма и да разбере, че ги е имало на кораба.

    Една вечер реших да проверя какво ще стане, ако не спусна завесите преди залез. Стоя си в кабината и чакам. Обаче хората не се шегуват. Веднага дойдоха да тропат на вратата. Добре, значи може да им се има доверие.

    Продължихме да си живеем на кораба с режима "dark" докато напуснахме Аденския залив.

Една вечер, когато пиехме по едно късно питие на тъмната палуба, реших да се пошегувам с бармана - един симпатичен филипинец с тегло около 50 кг. Казвам му: "Я, виж, там има някаква лодка!" и соча някъде в далечината. Той пъргаво скочи напред и започна да се взира в тъмното питайки:"Къде, къде?". "Ето там, не я ли виждаш?" - казвам аз. "Няма нищо, нищо не виждам" - казва той, като продължава да се взира. "Шегувам се" - казвам и добавям:"Ти пък изглежда се притесни." А той отговаря:"Не, няма защо да се притесняваме. Аденският залив е под международна охрана. Опасно беше преди да влезем в него. Страшното мина." Сега разбрах защо сме минали на режим "тъмно" още след Индия.

    Не се случи нищо лошо докато излезем от Аденския залив и минем в Червено море. И слава Богу! Само усетихме дъх на пиратска опасност, но нищо повече. Вече пътувахме през Червено море. Но преди това имахме две спирки в една арабска държава, за която аз знаех много малко - Оман. Но за това - следващия път.